Сура Аль-Фуркан — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• تَغَيُّظًا (тагайюзан): звукът на гняв и ярост, който излиза от нещо разгневено, подобно на ръмжене от силна ярост.
• زَفِيرًا (зафиран): звукът, който излиза от гърдите поради силно вълнение или мъка, като въздишка или издишване от дълбините на гърдите.

1. Тълкувание на аята:

Когато Адът види онези, които отричат истината, в Деня на възкресението, още от далечно място, те ще чуят неговия страшен звук — звук на силен гняв и ярост срещу тях, и звук, излизащ от дълбините му, подобен на въздишка. Това ще стане, докато ги водят към него, и още преди да влязат в него, те ще чуят тези ужасяващи звуци, което ще увеличи страха и ужаса им. Адът ще кипи и ще издава звуци на гняв заради тяхното неверие и упорство.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня за сериозността на Деня на възкресението и че наказанието на Аллах е истинско и страшно, което подтиква човека да се замисли и да се обърне към своя Господ още в този живот.
• Милостта на Аллах е по-голяма от Неговия гняв за онези, които се покаят и повярват, защото Той предупреждава хората, за да се върнат към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Коранът описва отвъдното с ярки образи, за да събуди сърцата и да ги насочи към доброто, като по този начин показва колко е важно да следваме Божието напътствие и да търсим Неговото доволство.
• Вярата и добрите дела са пътят към спасението, а предупрежденията в Корана са израз на Божията мъдрост и грижа към Неговите слуги, за да ги предпази от вечната загуба.