Сура Аш-Шуара — Стих 125

1. Пояснение на думите в аята:

— „رَسُولٌ“ (расулун): пратеник, който е изпратен от Аллах с послание.

— „أَمِينٌ“ (амин): верен, надежден, честен, който не добавя и не омаловажава нищо от това, което му е възложено да предаде.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Худ (мир нему) се обръща към своя народ с ясно уверение, че е истински пратеник от Аллах, изпратен при тях, за да ги насочи и напъти. Той им съобщава, че е верен и надежден пазител на Божието послание — предава го точно така, както му е заповядано, без да прибавя или пропуска нещо. Той не търси от тях никаква награда или отплата за своето напътствие; неговата награда е единствено при Господаря на световете. Затова ги призовава да се страхуват от Аллах и да му се подчинят в това, което им носи от своя Господ.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че истинските Божии пратеници са образец за честност и надеждност — те предават посланието точно и без изопачаване.

— Напомня ни, че призивът към вяра и единобожие не е за лична изгода, а е искрено напътствие за доброто на хората.

— Показва, че подчинението на пратеника е подчинение на Аллах, и че страхът от Аллах е пътят към спасението.

— Насърчава ни да ценим Корана като верно и непроменено послание, предадено с доверие, и да го следваме с искреност и любов.