Сура Аш-Шуара — Стих 124

1. Обяснение на думите в аята:

• „إِذْ“ (из): означава „когато“ или „спомни си когато“ – въвежда разказ за минало събитие.
• „أَخُوهُمْ“ (техният брат): тук означава брат по род и по народ, а не по вяра, защото пророк Худ е от същия народ като тях.
• „هُودٌ“ (Худ): името на пророка, изпратен при народа Ад.
• „أَلَا“ (не): частица за призив и предупреждение, означаваща „не бива ли“ или „защо не“.
• „تَتَّقُونَ“ (се боите): от глагола „اتَّقَى“ – да се пазиш, да се боиш от Аллах, като изпълняваш заповедите Му и избягваш забраненото.

1. Тълкуване на аята:

Спомени си, о, Пророко, когато техният брат по род – Худ – се обърна към своя народ с призив. Той не им каза нещо чуждо или непознато, а ги попита с тон на загриженост и предупреждение: „Не бива ли да се боите от Аллах?“ Тоест: защо не оставите поклонението на идолите и не се обърнете към Единствения Бог, Който ви е сътворил и Който единствен заслужава вашата преданост и страхопочитание? Той ги призоваваше да се пазят от наказанието на Аллах, като Му се покоряват и оставят това, което Той е забранил. Този призив беше израз на искрена братска обич – той искаше доброто им и ги предупреждаваше за последиците от упорството им.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинските пророци винаги са призовавали с милост и загриженост, а не с грубост – те са били като братя за своите народи.
• Богосъзнанието (таква) е основата на всяко добро: който се бои от Аллах, се пази от зло и върви по правия път.
• Призивът към единобожие е бил посланието на всички пророци – от Нух до Мухаммед, мир нему – и това показва единството и последователността на божественото напътствие.
• Който се вслуша в призива на пророците и остави гордостта, ще намери спасение и ще се радва на близостта до Аллах.
• Коранът разказва тези истории, за да ни укрепи и да ни насочи – четенето и размисълът над тях са път към вярата и покоя на сърцето.