Аль Имран · 147/200
Превод Транслитерация — Сура Аль Имран
وَمَا كَانَ قَوْلَهُمْ إِلَّا أَن قَالُوا رَبَّنَا اغْفِرْ لَنَا ذُنُوبَنَا وَإِسْرَافَنَا فِي أَمْرِنَا وَثَبِّتْ أَقْدَامَنَا وَانصُرْنَا عَلَى الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ ۝١٤٧
Wa maa kaana qawlahum illaa an qaaloo Rabbanagh fir lanaa zunoobanaa wa israafanaa feee amirnaa wa sabbit aqdaamanaa wansurnaa `alal qawmil kaafireen
📖 На Български
Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!”

M Mishary Rashid Alafasy ✓
M Mahmoud Khalil Al-Husary ✓
A Abdurrahman As-Sudais ✓
M Mohamed Siddiq Al-Minshawi ✓
A Abdul Basit Abdul Samad ✓
A Ali Al-Hudhaify ✓
A Ahmed ibn Ali al-Ajamy ✓
A Abu Bakr Ash-Shaatree ✓
M Muhammad Ayyoub ✓
A Abdullah Basfar ✓
A Abdullah Al-Juhani ✓
M Maher Al Muaiqly ✓
0:00
0:00
📜

Превод — Tafsir

  1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:
  • „إِسْرَافَنَا“ (исра̄фана̄): прекомерност, престъпване на границите, прекаляване в нещо.
  • „ثَبِّتْ أَقْدَامَنَا“ (таббит ақда̄мана̄): укрепи стъпките ни, направи ни твърди и устойчиви, така че да не се поддадем на страх и да не избягаме.
  • „الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ“ (ал-қауми ал-ка̄фирӣн): хората, които отричат вярата, не признават единността на Аллах и пророчествата.
  1. Тълкувание на аята:

Когато вярващите, които търпеливо понасят трудностите и изпитанията в името на Аллах, бъдат сполетени от бедствие или изпитание, тяхната реакция не е паника, не е отчаяние и не е бягство. Единственото, което казват, е молитва към своя Господ. Те се обръщат към Аллах с няколко молби:

Първо, молят за прошка на греховете си – както на малките, така и на големите, и за прекомерността, която са извършили в своите дела, тоест за престъпването на границите в религията и в живота. Те признават своята слабост и се обръщат към Аллах с покаяние.

Второ, молят Аллах да укрепи стъпките им – тоест да ги направи твърди и устойчиви в битката срещу врага, да не се поддадат на страх и да не избягат от сражението. Това е молба за постоянство, смелост и непоколебимост.

Трето, молят Аллах да им даде победа над онези, които отричат вярата и не признават единността на Аллах и пророчествата на Неговите пророци. Това е молба за подкрепа и победа над неверието и несправедливостта.

Така този аят ни показва, че истинските вярващи, когато са изправени пред трудности, не разчитат на собствените си сили, а се обръщат към Аллах с молитва, признавайки греховете си, молейки за устойчивост и победа. Това е пример за смирение, вяра и упование в Аллах.

  1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:
  • Аятът ни учи, че в моменти на изпитание и трудност истинският вярващ се обръща към Аллах с молитва, а не към отчаяние или паника.
  • Показва ни, че признаването на греховете и молбата за прошка е пътят към успеха и победата.
  • Насърчава ни да бъдем твърди и устойчиви в лицето на предизвикателствата, като разчитаме на Аллах.
  • Учи ни, че победата идва от Аллах, а не от нашата сила и мощ.
  • Този аят е пример за това как вярващите трябва да се обръщат към своя Господ с искрена молитва, което ни прави по-близо до Аллах и ни дава вътрешен мир и спокойствие.
  • Коранът ни дава практични насоки как да постъпваме в трудни ситуации, което го прави книга на живота и напътствие за всички хора.


📜 Стих 145-149 — Сура Аль Имран

145وَمَا كَانَ لِنَفْسٍ أَن تَمُوتَ إِلَّا بِإِذْنِ اللَّهِ كِتَابًا مُّؤَجَّلًا ۗ وَمَن يُرِدْ ثَوَابَ الدُّنْيَا نُؤْتِهِ مِنْهَا وَمَن يُرِدْ ثَوَابَ الْآخِرَةِ نُؤْتِهِ مِنْهَا ۚ وَسَنَجْزِي الشَّاكِرِينَ
Никой не умира иначе освен с позволението на Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните.
146وَكَأَيِّن مِّن نَّبِيٍّ قَاتَلَ مَعَهُ رِبِّيُّونَ كَثِيرٌ فَمَا وَهَنُوا لِمَا أَصَابَهُمْ فِي سَبِيلِ اللَّهِ وَمَا ضَعُفُوا وَمَا اسْتَكَانُوا ۗ وَاللَّهُ يُحِبُّ الصَّابِرِينَ
И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.
147وَمَا كَانَ قَوْلَهُمْ إِلَّا أَن قَالُوا رَبَّنَا اغْفِرْ لَنَا ذُنُوبَنَا وَإِسْرَافَنَا فِي أَمْرِنَا وَثَبِّتْ أَقْدَامَنَا وَانصُرْنَا عَلَى الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ
Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!”
148فَآتَاهُمُ اللَّهُ ثَوَابَ الدُّنْيَا وَحُسْنَ ثَوَابِ الْآخِرَةِ ۗ وَاللَّهُ يُحِبُّ الْمُحْسِنِينَ
И въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Аллах обича благодетелните.
149يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا إِن تُطِيعُوا الَّذِينَ كَفَرُوا يَرُدُّوكُمْ عَلَىٰ أَعْقَابِكُمْ فَتَنقَلِبُوا خَاسِرِينَ
О, вярващи, ако се покорите на неверниците, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи.
Аль ИмранКоран регистър
200Стих
MedinanRevelation
147Стих

Превод — Аль Имран 147

Сура Аль Имран Стих 147 - Четене, Слушайте, Превод, Български : Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете…

Сура Стих 147/200 — Сура Аль Имран آل عمران (Medinan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль Имран Слушайте, Сура Аль Имран Превод, Сура Аль Имран mp3, Сура Аль Имран pdf. Стих 145–149. На Български: Türkçe.





Свещеният Коран


Monday, September 28, 2026

Don't forget us in your sincere prayers