Аль Имран · 172/200
Превод Транслитерация — Сура Аль Имран
الَّذِينَ اسْتَجَابُوا لِلَّهِ وَالرَّسُولِ مِن بَعْدِ مَا أَصَابَهُمُ الْقَرْحُ ۚ لِلَّذِينَ أَحْسَنُوا مِنْهُمْ وَاتَّقَوْا أَجْرٌ عَظِيمٌ ۝١٧٢
Allazeenas tajaaboo lil laahi war Rasooli mim ba`di maaa asaabahumulqarh; lillazeena ahsanoo minhum wattaqaw ajrun `azeem
📖 На Български
онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени. За онези от тях, които благодетелстваха и се бояха, има огромна награда.

M Mishary Rashid Alafasy ✓
M Mahmoud Khalil Al-Husary ✓
A Abdurrahman As-Sudais ✓
M Mohamed Siddiq Al-Minshawi ✓
A Abdul Basit Abdul Samad ✓
A Ali Al-Hudhaify ✓
A Ahmed ibn Ali al-Ajamy ✓
A Abu Bakr Ash-Shaatree ✓
M Muhammad Ayyoub ✓
A Abdullah Basfar ✓
A Abdullah Al-Juhani ✓
M Maher Al Muaiqly ✓
0:00
0:00
📜

Превод — Tafsir

  1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:
  • اسْتَجَابُوا (истаджабу): откликнаха, отзоваха се, приеха призива и се подчиниха.
  • الْقَرْحُ (ал-карх): раните, нараняванията, болката от wounds, получени в битка.
  • أَحْسَنُوا (ахсану): вършеха добро, правеха добрини, усъвършенстваха делата си.
  • اتَّقَوْا (иттакау): бяха богобоязливи, пазеха се от грехове и непослушание към Аллах.
  • أَجْرٌ عَظِيمٌ (аджрун ‘азим): огромна, велика награда от Аллах.
  1. Тълкуване на аята:

Този аят говори за онези вярващи, които се отзоваха на призива на Аллах и Неговия Пратеник, след като вече бяха понесли рани и страдания. Това се отнася за сподвижниците, които след битката при Ухуд, въпреки болките и раните си, излязоха отново по заповед на Пророка, мир нему, в преследване на врага към мястото, известно като Хамра ал-Асад. Те не позволиха на слабостта и болката да ги спрат от подчинение на Аллах и Неговия Пратеник, а показаха силна вяра, решителност и готовност за саможертва.

Аллах възхвалява тези, които сториха добро и бяха богобоязливи — тоест онези, които изпълниха заповедите, въздържаха се от забраненото и постъпиха искрено и правилно. За тях Аллах е приготвил огромна награда — това е Раят и Неговото доволство.

Аятът показва, че истинската вяра не се разколебава от трудности и страдания, а напротив — тя расте и се проявява най-ясно в моменти на изпитание. Онези, които откликват на призива на Аллах и Неговия Пратеник дори когато са ранени и уморени, и които вършат добро и се пазят от грехове, ще получат награда, която никое око не е видяло, никое ухо не е чуло и в човешкото сърце не е влизало.

  1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:
  • Аятът ни учи, че подчинението на Аллах и Неговия Пратеник е път към велика награда, дори когато пътят е труден и болезнен.
  • Той ни показва пример за смелост и постоянство във вярата — сподвижниците не се отказаха, въпреки раните си, а това е урок за всеки вярващ.
  • Аятът ни уверява, че Аллах вижда добрите дела и богобоязливостта, и че никоя добрина не остава без възнаграждение.
  • Той ни насърчава да правим добро и да се пазим от грехове, защото това е пътят към огромната награда — Рая.
  • Аятът ни показва колко милостив е Аллах — Той не само прощава, но и щедро възнаграждава онези, които Му се подчиняват и вършат добро.
  • Той ни кара да обикнем Корана, защото в него намираме утеха, напътствие и обещание за награда, която дава надежда и сила в трудни моменти.


📜 Стих 170-174 — Сура Аль Имран

170فَرِحِينَ بِمَا آتَاهُمُ اللَّهُ مِن فَضْلِهِ وَيَسْتَبْشِرُونَ بِالَّذِينَ لَمْ يَلْحَقُوا بِهِم مِّنْ خَلْفِهِمْ أَلَّا خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلَا هُمْ يَحْزَنُونَ
ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които [ще ги последват, но] все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят.
171۞ يَسْتَبْشِرُونَ بِنِعْمَةٍ مِّنَ اللَّهِ وَفَضْلٍ وَأَنَّ اللَّهَ لَا يُضِيعُ أَجْرَ الْمُؤْمِنِينَ
Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на вярващите,
172الَّذِينَ اسْتَجَابُوا لِلَّهِ وَالرَّسُولِ مِن بَعْدِ مَا أَصَابَهُمُ الْقَرْحُ ۚ لِلَّذِينَ أَحْسَنُوا مِنْهُمْ وَاتَّقَوْا أَجْرٌ عَظِيمٌ
онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени. За онези от тях, които благодетелстваха и се бояха, има огромна награда.
173الَّذِينَ قَالَ لَهُمُ النَّاسُ إِنَّ النَّاسَ قَدْ جَمَعُوا لَكُمْ فَاخْشَوْهُمْ فَزَادَهُمْ إِيمَانًا وَقَالُوا حَسْبُنَا اللَّهُ وَنِعْمَ الْوَكِيلُ
За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”
174فَانقَلَبُوا بِنِعْمَةٍ مِّنَ اللَّهِ وَفَضْلٍ لَّمْ يَمْسَسْهُمْ سُوءٌ وَاتَّبَعُوا رِضْوَانَ اللَّهِ ۗ وَاللَّهُ ذُو فَضْلٍ عَظِيمٍ
И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.
Аль ИмранКоран регистър
200Стих
MedinanRevelation
172Стих

Превод — Аль Имран 172

Сура Аль Имран Стих 172 - Четене, Слушайте, Превод, Български : онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като…

Сура Стих 172/200 — Сура Аль Имран آل عمران (Medinan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль Имран Слушайте, Сура Аль Имран Превод, Сура Аль Имран mp3, Сура Аль Имран pdf. Стих 170–174. На Български: Türkçe.





Свещеният Коран


Tuesday, September 29, 2026

Don't forget us in your sincere prayers