Сура Аль-Ахзаб — Стих 4

1. Обяснение на думите, които се нуждаят от изясняване в аята:

• „ظِهَار“ (зихар): Това е обичай от времето на невежеството, при който мъжът казва на съпругата си: „Ти си ми като гърба на майка ми“, с което иска да я направи забранена за себе си завинаги, като майка му. Ислямът отменя този обичай и изяснява, че съпругата не става майка по никакъв начин.
• „أَدْعِيَاء“ (ад'ия): Това са осиновените деца, които хората приписват на себе си, като казват „това е моят син“, без да са им родни деца по кръв.
• „تَظَاهَرُونَ“ (тазахарун): Глагол, свързан със „зихар“ – тоест да кажеш на съпругата си, че е като майка ти по забрана.
• „جَوْفِهِ“ (джауфихи): Вътрешността на човека, гръдният му кош, мястото на сърцето.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всемогъщият изяснява в тази благословена ая, че Той не е поставил на нито един мъж две сърца в гърдите му. Това е отговор на онези, които твърдяха подобно нещо, като например човек, който се хвалеше, че има две сърца и че разбира с всяко от тях повече от другите. Истината е, че човек има само едно сърце и неговият разум и разбиране са едни.

Също така Аллах не е направил съпругите, от които мъжете се отричат чрез „зихар“, да бъдат като майките им по забрана и святост. Зихар е само думи, изречени с уста, които нямат реална сила да променят истината. Съпругата си остава съпруга и не става майка.

По същия начин Аллах не е направил осиновените деца да бъдат истински синове по закон и родство. Осиновяването е само твърдение, изречено с език, но то не създава истинска роднинска връзка, не прави осиновения син наследник по кръв и не променя действителните родствени отношения. Това са думи, които хората казват с устата си, но те нямат реална основа.

Аллах казва истината и Той напътва към правия път. Неговото слово е истинно и справедливо, и Той насочва Своите раби към пътя на правотата и истината, за да живеят според нея.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът е религия на истината и яснотата. Той премахва суеверията и неоснованите обичаи, като зихар и осиновяването по начин, който противоречи на реалността, и установява справедливи и разумни правила.
• Човекът има едно сърце и едно разбиране – това ни учи да бъдем искрени и последователни, а не да се двоумим между различни истини.
• Ислямът защитава правата на жените, като не позволява съпругът да я превърне в „майка“ само с думи, и запазва достойнството ѝ като съпруга.
• Ислямът уважава истинските родствени връзки и не позволява фалшиви твърдения да създават родство, което не съществува. Това е защита на справедливостта и истината в обществото.
• Аллах е Този, Който казва истината и напътва към правия път. Който следва Неговото напътствие, ще намери мир и сигурност в този свят и в отвъдното.
• Тази ая ни напомня, че Ислямът не е просто думи, изречени с уста, а истина, която се живее и се утвърждава в сърцето и делата.