Сура Аль-Ахзаб — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• ادْعُوهُمْ: обръщайте се към тях, назовавайте ги.
• لِآبَائِهِمْ: към техните бащи, т.е. към истинските им родители.
• أَقْسَطُ: най-справедливо, най-правилно.
• مَوَالِيكُمْ: ваши приближени, ваши съюзници, ваши братя по вяра.
• جُنَاحٌ: грях, вина, укор.
• أَخْطَأْتُم: сгрешихте по невнимание, без да искате.
• تَعَمَّدَتْ قُلُوبُكُمْ: сърцата ви го направиха нарочно, съзнателно.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах повелява на вярващите да назовават осиновените и причислените към даден род хора с имената на истинските им бащи. Това е най-справедливото и най-правилното пред Аллах, защото запазва истината за произхода и не смесва родословията. Преди исляма един осиновен син е бил считан за истински син и е носил името на осиновителя си, но ислямът премахва това и установява справедливостта.

Ако не знаете кои са истинските бащи на тези хора, тогава се обръщайте към тях като към свои братя по вяра и свои приближени. Тоест казвайте: „О, братко мой“, „О, сине на чичо ми“ и подобни, без да ги приписвате на чужд род. Вярата е по-силна връзка от кръвното родство, когато родството не е известно.

Аллах също така успокоява вярващите, че не носят грях, ако по погрешка, без да искат, нарекат някого с име, което не е негово. Грях има само тогава, когато човек съзнателно и нарочно изрече неистина или припише някого на чужд баща. Аллах е Прощаващ и Милосърден – Той прощава на онези, които се разкайват, и е милостив към тях, като не ги укорява за грешките, извършени по невнимание.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът държи на истината и справедливостта дори в такива лични въпроси като имената и родословието. Това показва колко прецизен и честен е Божият закон.
• Религията не ни натоварва с вина за неща, които сме извършили по грешка или забрава. Аллах е Милосърден и не иска от нас повече, отколкото можем.
• Братството по вяра е истинска и силна връзка. Ако не знаем произхода на някого, ние все пак сме братя по вяра и това е достатъчно, за да се обичаме и уважаваме.
• Аятът ни учи на честност в думите и на отговорност за това, което казваме съзнателно. Това е пътят към чистота на сърцето и обществото.
• Аллах е Прощаващ и Милосърден – Той приема покаянието и не наказва за непреднамерени грешки. Това ни дава надежда и ни подтиква да се обръщаме към Него с доверие и любов.