Сура Саба — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• سُلْطَان (султан): власт, сила или принуда, чрез която някой налага волята си върху друг.
• لِنَعْلَمَ (ли на'лам): за да узнаем, тоест за да се прояви и стане явно това, което Аллах вече знае от вечността.
• حَفِيظ (хафиз): Онзи, Който пази, наблюдава и въздава за всяко нещо.

1. Тълкуване на аята:

Иблис (сатаната) не е имал над тези хора никаква власт, с която да ги принуди към неверие или заблуда. Той само им е разкрасявал злото и ги е подвеждал, но не е могъл да ги накара насила. Аллах, по Своята мъдрост, е позволил това изкушение, за да се прояви и разграничи кой наистина вярва в Отвъдния живот – с неговото възкресение, въздаяние и награда – и кой се съмнява в него. Така истинският вярващ се отличава от колебливия и от неверника. И твоят Господ, о, Пратенико, е Пазител и Наблюдател над всяко нещо: Той пази делата на Своите раби, нищо не се укрива от Него и Той ще им въздаде според това, което са извършили.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че сатаната няма истинска власт над хората; той само подвежда и разкрасява злото. Това ни учи да не се боим от него, а да се уповаваме на Аллах и да укрепваме вярата си.
• Вярата в Отвъдния живот е ясен знак за искреност и прави разликата между вярващия и онзи, който се колебае. Затова нека се стремим към сигурност и убеденост във вярата.
• Аллах е Пазител над всичко. Той вижда и знае всяко дело, дори и най-скритото, и ще въздаде справедливо. Това ни дава надежда и сигурност, че нищо добро не се губи.
• Мъдростта на Аллах е съвършена: дори изкушението и изпитанието служат за добро – за да се прояви истината и да се разграничат хората според тяхната вяра и дела.
• Коранът ни разкрива дълбоки истини за живота, за борбата между доброто и злото и за милостта на Аллах, което ни насърчава да го четем, размишляваме и живеем според него.