Сура Саба — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَقَدْ – „И наистина“ – клетва, която потвърждава казаното след нея.
• صَدَّقَ – „потвърди“, „осъществи“ – направи така, че нещо да стане реалност.
• ظَنَّهُ – „неговото предположение“ – това, което Иблис (Сатаната) предполагаше и очакваше.
• فَاتَّبَعُوهُ – „и те го последваха“ – подчиниха се на неговите внушения и съблазни.
• إِلَّا فَرِيقًا – „освен една група“ – изключение от общото правило.
• مِّنَ الْمُؤْمِنِينَ – „от вярващите“ – онези, които имат истинска вяра в Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че Иблис – Сатаната – имал предположение за хората, че ще успее да ги заблуди и да ги отклони от правия път, и че те ще му се покорят в непокорството към Аллах. Това негово предположение се потвърдило и се осъществило за повечето от тях: те наистина го последвали, повярвали на неговите внушения и изпаднали в неверие и заблуда. Така Сатаната постигнал целта си спрямо тях, освен една група истински вярващи, които не го последвали и не се поддали на неговите съблазни. Тези вярващи осуетили надеждите му и останали твърди в покорството към Аллах и в следването на истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че Сатаната е решен да заблуждава хората, но неговата власт не е абсолютна – той само призовава и съблазнява, а човекът сам избира дали да го последва.
• Истинската вяра е щит срещу заблудата. Вярващите, които искрено се придържат към Аллах, могат да устоят дори там, където мнозинството се поддава.
• В аята има и предупреждение, и надежда: предупреждение за онези, които лекомислено следват внушенията на злото, и надежда за всеки, който избере пътя на вярата – той може да бъде сред онези, които осуетяват плановете на Сатаната.
• Коранът разкрива реалността на невидимата борба между човека и Сатаната и ни учи да търсим защита при Аллах, да укрепваме вярата си и да не се оставяме на заблудата, колкото и силна да изглежда тя около нас.