Сура Йа Син — Стих 6

1. Пояснение на думите в аята:

• لِتُنذِرَ (ли-тунзира): за да предупредиш, да предупредиш и предупредиш.
• قَوْمًا (каум): народ, хора.
• مَّا أُنذِرَ (ма унзира): на които не е било предупредено, тоест чиито предци не са били предупредени.
• آبَاؤُهُمْ (аба'ухум): техните бащи, техните предци.
• غَافِلُونَ (гафилун): нехайни, безгрижни, разсеяни.

1. Тълкуване на аята:

Този аят ни известява, че Коранът е низпослан на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за да предупреди един народ, на чиито предци не е бил изпратен предупредител. Това са арабите, и по-специално племето Курайш, при които не е дошъл пророк преди Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Те са били в нехайство и безгрижие по отношение на вярата в Единия Бог и правия път. Затова изпращането на Пророка и низпослането на Корана е милост и предупреждение за тях, за да ги събуди от тяхната небрежност и да ги насочи към истинската вяра и добрите дела. Това е и общ закон: всяка общност, която остане без предупредител и напомняне, изпада в нехайство и се нуждае от някой, който да ѝ напомни и да я върне към истината. В това има и указание за задължението на учените и призоваващите към Аллах да напомнят и да призовават хората, за да ги събудят от нехайството им.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Коранът е милост и предупреждение за човечеството, изпратен, за да извади хората от нехайството и да ги насочи към истината.
• Ислямът обръща специално внимание на призоваването и напомнянето, защото човекът по природа е склонен да забравя и да се разсейва.
• Всеки, който чете Корана и размишлява над него, ще намери в него светлина и напътствие за живота си.
• Изпращането на Пророка Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е благодат за всички хора, защото чрез него идва ясното предупреждение и правият път.
• Вярата и добрите дела са пътят към спасението, а нехайството е опасност, от която трябва да се пазим.