Сура Йа Син — Стих 7

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَقَدْ (лакад): усилвателна частица, която потвърждава казаното след нея с категоричност.
• حَقَّ (хакка): стана задължително, неизбежно, установи се.
• الْقَوْلُ (ал-каул): словото, изречението, решението.
• أَكْثَرِهِمْ (аксарихим): по-голямата част от тях.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава с категорично потвърждение, че Неговото слово — а то е решението за наказание — е станало неизбежно и се е установило за по-голямата част от тези хора. Това се е случило, след като истината им била представена чрез пратеника и те я чули, но я отхвърлили и отказали да я приемат. Затова те не вярват нито в Аллах, нито в Неговия пратеник, нито действат според това, което им е низпослано. Причината за това е, че Аллах знае предварително, че те няма да повярват, и затова решението за наказанието им се е установило. Те са останали в своето неверие и упорство, без да се обърнат към истината.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истината е ясна и достъпна, и че всеки, който я чуе, носи отговорност пред Аллах.
• Той ни напомня, че упорството в отхвърлянето на истината може да доведе до тежки последици, затова е мъдро човек да се замисли и да приеме напътствието.
• Показва ни, че Аллах е справедлив и не наказва, преди да е изпратил ясно послание и предупреждение.
• Насърчава ни да не отлагаме вярата и добрите дела, а да побързаме към това, което носи успех и спасение.
• Корана е милост и напътствие; четенето и разбирането му отварят сърцата и ни водят към правия път.