Сура Йа Син — Стих 70

1. Обяснение на думите в аята:

— „لِيُنذِرَ“ (лийунзира): да предупреди, да предпази чрез предупреждение.

— „مَن كَانَ حَيًّا“ (ман кана хайян): онзи, чието сърце е живо и чийто разум е буден, тоест онзи, който е отворен за истината.

— „وَيَحِقَّ الْقَوْلُ“ (уа йахикка ал-каул): и словото (обещанието за наказание) да се потвърди и да стане неизбежно.

— „الْكَافِرِينَ“ (ал-кафирин): онези, които отричат истината и упорстват в неверието си.

1. Тълкувание на аята:

Коранът е низпослан, за да предупреди всеки, чието сърце е живо и чийто разум е буден — онзи, който търси истината и е готов да я приеме. Такъв човек се възползва от напътствието и намира пътя към доброто. А що се отнася до онези, които отричат и упорстват в неверието си, след като истината вече им е станала ясна и доказателството е стигнало до тях, върху тях се потвърждава словото за наказанието и те не могат да се оправдаят с незнание. Коранът е ясно доказателство и окончателен довод — който го приеме, печели, а който го отхвърли след като го е разбрал, сам си носи отговорността.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът е напътствие за всеки, който иска да чуе и да разбере — той не принуждава, а призовава с ясни доказателства.

— Живото сърце и будният разум са ключът към възползването от Божието слово; всеки, който искрено търси истината, ще я намери в Корана.

— Човек носи отговорност за избора си: който приеме истината, ще бъде възнаграден, а който я отхвърли след като я е разбрал, сам се лишава от милостта.

— Коранът е милост и предупреждение едновременно — той показва пътя на спасението и предпазва от заблудата.

— Всеки, който се замисли над Корана с открито сърце, ще открие в него светлина, напътствие и спокойствие за душата си.