Сура Йа Син — Стих 69

1. Обяснение на думите в аята:

• الشِّعْرَ (аш-ши'р): поезията – римувана и ритмична реч, съставена по определени правила.
• يَنبَغِي (янбагӣ): подобава, уместно е, възможно е.
• ذِكْرٌ (зикр): напомняне, поучение, предупреждение.
• قُرْآنٌ مُّبِينٌ (кур'āнун мубӣн): ясен Коран – ясно разграничаващ истината от заблудата, с ясни значения и ясни закони.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва, че не е научил Своя Пратеник Мухаммад (с.а.с.) на поезия и че поезията изобщо не подобава на неговото положение и природа. Той не е поет и това, което е донесъл, не е поетично слово. Целта на това изявление е да се отхвърли клеветата на неверниците, които го наричаха поет или луд. Всъщност това, което му е низпослано, не е нищо друго освен напомняне за хората с разум – поучение, което ги призовава към добро и ги предпазва от зло, и ясен Коран, който разграничава истината от лъжата, с ясни аятове, ясни значения и ясни предписания. Той е низпослан, за да предупреди всеки, чието сърце е живо и чийто разум е проницателен, а също и за да се установи доказателството срещу онези, които отричат истината, така че те да бъдат подложени на наказание след като са получили ясното послание.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът не е поезия, а е божествено слово с ясни значения и напътствия, което говори на сърцето и разума.
• Пратеникът (с.а.с.) е бил известен със своята правдивост и честност, а не с поетичен талант – това е доказателство, че Коранът е от Аллах, а не негово собствено творение.
• Коранът е напомняне и поучение за всеки, който иска да се вслуша и да размисли – той не е само за учените, а за всички хора.
• Яснотата на Корана е негово достойнство: той ясно показва правия път и предупреждава за опасностите, така че човек да не може да се оправдава с незнание.
• Всеки, който търси истината с искрено сърце, ще намери в Корана напътствие и светлина, защото той е ясен и разбираем за всеки, който го чете с размисъл.