Сура Ан-Ниса — Стих 114

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَجْوَاهُمْ (наджуахум): тайните им разговори, онова, което си шепнат насаме помежду си.
• مَعْرُوفٍ (мааруф): всяко добро дело, което Шариатът одобрява и разумът не отрича – всичко благородно и познато като добро.
• ابْتِغَاءَ مَرْضَاتِ اللَّهِ (ибтигаа мардаатил-Лях): търсене на доволството на Аллах, стремеж към Неговото благоволение.
• أَجْرًا عَظِيمًا (аджран ‘азиман): огромна, щедра награда.

1. Тълкувание на аята:

В много от тайните разговори на хората няма никакво добро и никаква полза – особено когато става дума за клюки, заговор или подстрекателство. Изключение прави онзи шепот, който подтиква към добро: човек да призовава към милостиня, към благородна постъпка, одобрена от Шариата, или към помирение между хора, които са в спор или вражда. Който върши тези неща – подканването към милостиня, към добро или към помирение между хората – не за да получи похвала от хората, а единствено в търсене на доволството на Аллах, на него Аллах ще даде огромна награда. Така аятът ни учи, че стойността на думите се измерва с тяхната полза и с искреността на намерението, а не с тяхното количество.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не забранява общуването и тайните разговори, а ги насочва към това, което носи полза на хората – милостиня, добро и помирение.
• Религията ни учи да бъдем миротворци и да помагаме за сближаването между хората, което е от най-възвишените дела.
• Искреността е ключът към наградата: дори малко добро дело, извършено заради Аллах, се възнаграждава с огромна награда.
• Коранът възпитава в мъдрост при говоренето – да претегляме думите си и да ги използваме за добро, а не за раздор.
• Всеки може да участва в доброто: дори онзи, който няма пари, може да подтиква към милостиня, да казва добри думи и да помирява хората.
• Това е религия на надеждата и щедростта – Аллах обещава голяма награда на всеки, който прави добро с чисто сърце.