Сура Гафир — Стих 43

1. Обяснение на думите в аята:

— „لَا جَرَمَ“ (ла джарама): означава „несъмнено“, „истина е“, „без съмнение“.

— „دَعْوَةٌ“ (да‘уа): тук означава призив, на който се отговаря, или възможност да бъде призован и да отговори.

— „مَرَدَّنَا“ (мараддана): нашето завръщане, нашият край, мястото, към което се връщаме.

— „الْمُسْرِفِينَ“ (ал-мусрифӣн): онези, които преминават границите — в неверие, грехове и непослушание.

1. Тълкувание на аята:

Човекът, който вярва в единния Бог, се обръща към своя народ с ясни думи и казва: Несъмнено това, към което ме каните да се обърна и да му се покланям, не заслужава нито да бъде призовавано, нито да му се отговаря — нито в земния живот, нито в отвъдния. То не чува, не вижда и не може да помогне на никого. Истината е, че всички ние ще се завърнем при Аллах, Който ще съди всеки според делата му. А онези, които преминават границите с неверие, несправедливост и грехове, именно те са обитателите на Огъня и ще останат в него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни учи да разсъждаваме трезво: всичко, на което се уповаваме освен Аллах, е слабо и безсилно — то не може да ни чуе, нито да ни отговори.

— Напомня ни, че нашият край е завръщане при Аллах, затова е мъдро да живеем с мисъл за отвъдното и за отговорността пред Него.

— Предупреждава ни срещу преминаването на границите, защото то води към Огъня, и ни насърчава към умереност, справедливост и покорство на Аллах.

— Показва красотата на искрената вяра: тя освобождава човека от поклонение на безпомощни създания и го насочва към единствения, Който чува, вижда и отговаря — Аллах.

— Корана ни дава ясна картина за истината и заблудата, за да изберем пътя на спасението с разум и сърце.