Сура Гафир — Стих 44

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَسَتَذْكُرُونَ: „ще си спомните“ – ще си припомните и ще осъзнаете по-късно това, което ви е било казано.
• أُفَوِّضُ: „поверявам“ – предавам работата си и се осланям изцяло на Аллах.
• بَصِيرٌ: „Всевиждащ“ – Този, Който вижда и знае всичко за Своите раби, нищо не се скрива от Него.

1. Тълкувание на аята:

След като верующият мъж от семейството на Фараона даде искрен съвет на своя народ и го призова към истината и правия път, те не приеха наставлението му и го отхвърлиха. Тогава той им каза: „Ще си спомните това, което ви казвам, и ще съжалявате, че не сте го приели, но този спомен и това съжаление ще дойдат твърде късно, когато вече няма да ви бъде от полза.“ Той не се отчая, нито се предаде, а обяви, че поверява цялата си работа на Аллах и се уповава на Него, защото Аллах е Всевиждащ за Своите раби. Той знае кой е на правдата и кой е в заблуда, знае делата на хората и нищо от тях не се скрива от Него, и всеки ще получи заслуженото според делата си.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Искреният съвет и призивът към истината са задължение на вярващия, дори когато хората не приемат напътствието.
• Човек не трябва да се отчайва, ако хората отхвърлят думите му; достатъчно е да е изпълнил своя дълг и да е предал посланието.
• Упованието на Аллах и поверяването на всички дела на Него са източник на спокойствие и сила за вярващия.
• Аллах вижда всичко, което правят Неговите раби, и нищо не се скрива от Него – това насърчава човека да прави добро и да се пази от зло.
• Съжалението идва след като е станало твърде късно, затова разумният човек приема напътствието, докато още има време.
• Вярата в Аллах и в Неговата справедливост дава надежда и увереност, че истината ще възтържествува, а заблудата ще се разкрие.