Сура Гафир — Стих 78

1. Пояснение на думите в аята:

• رُسُلًا (пратеници): множествено число от „расул“ – пратеник, когото Аллах изпраща с послание.
• قَصَصْنَا (разказахме): от „касаса“ – разказвам, съобщавам, проследявам история.
• آيَةٍ (знамение): чудо, доказателство или знак, който потвърждава истинността на пратеника.
• بِإِذْنِ اللَّهِ (с позволението на Аллах): по Неговата воля и Неговото разрешение.
• أَمْرُ اللَّهِ (заповедта/решението на Аллах): Неговото решение за съд, наказание или победа.
• قُضِيَ بِالْحَقِّ (бе отсъдено с истината): бе решено справедливо и правилно.
• خَسِرَ (загуби): претърпя загуба, пропадна.
• الْمُبْطِلُونَ (следващите лъжата): онези, които вършат безполезни и неистинни дела, отричащите истината.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава на Своя Пророк (с.а.с.), че преди него е изпращал много пратеници към различни народи, за да ги призовават към истината и да търпят трудностите по пътя на призива. Някои от тези пратеници Аллах е споменал в Корана и е разказал историите им, а други не е споменал – мъдростта в това е Негова и ние приемаме, че броят на пратениците е по-голям от споменатите. Всички те са били задължени да предават откровението на Аллах.

Никой пратеник не е могъл да дойде с чудо или знамение по свое собствено желание или по искане на хората, освен с позволението и волята на Аллах. Чудесата са в ръцете на Аллах – Той ги дава, когато пожелае, и отказва, когато пожелае. Изискването на неверниците от пратениците да им донесат определени знамения е несправедливо, защото пратениците са само слуги, които изпълняват заповедите на своя Господ.

Когато дойде решението на Аллах – било то с наказание за отричащите или с победа и справедлива присъда между пратениците и техните народи – тогава се отсъжда с истината и справедливостта. Пратениците и вярващите биват спасени, а неверниците и отричащите биват унищожени. В този момент привържениците на лъжата и безпътицата претърпяват пълна загуба – губят и този свят, и отвъдния, защото са отхвърлили истината и са последвали заблудата.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е изпращал пратеници на всички народи – това показва Неговата милост и справедливост, че никой не е оставен без напътствие.
• Коранът съдържа историите на някои пратеници, а други не са споменати – това ни учи на смирение и приемане на знанието, което Аллах е разкрил, без да настояваме за повече.
• Чудесата и знаменията са само с позволението на Аллах – никой не може да ги донесе по своя воля. Това ни учи да се обръщаме само към Аллах и да не искаме доказателства по наш каприз.
• Решението на Аллах винаги идва с истина и справедливост – вярващият може да е сигурен, че истината ще възтържествува, дори и да изглежда, че лъжата временно надделява.
• Загубата на отричащите е сигурна – това ни насърчава да стоим твърдо на страната на истината и да не се поддаваме на съмнения и изкушения.
• Търпението на пратениците пред лицето на отричане и подигравки е пример за вярващите – да бъдем търпеливи и постоянни в призива към доброто.

Нека тези истини укрепят вярата ни и ни вдъхновят да следваме Корана и Сунната с любов и убеденост.