Сура Аш-Шура — Стих 51

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• بَشَرٍ (башар): човешко същество, човек.
• وَحْيًا (уахян): откровение – вдъхновение, което Аллах вложа в сърцето на човека, или знание, което Той му дава по начин, който само Той знае.
• حِجَابٍ (хиджаб): завеса, преграда – така че човекът чува гласа, без да вижда Онзи, Който говори.
• رَسُولًا (расулан): пратеник – ангел, който пренася откровението, като Джибрил (Гавриил), мир нему.
• بِإِذْنِهِ (би-изнихи): с Негово позволение, по Негова воля.
• عَلِيٌّ (Алий): Всевишен – възвишен над всичко в Своята същност, имена, качества и дела.
• حَكِيمٌ (Хаким): Мъдър – в Своето творение, предопределение и закон.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, ни разяснява, че никой човек не може да разговаря с Него по обикновения начин, по който хората разговарят помежду си. Вместо това Аллах общува с човека по един от три начина:

Първо: чрез откровение – Той вдъхва в сърцето на човека знание или го вдъхновява по начин, който само Той знае, без да има видим посредник или глас, който се чува.

Второ: чрез говорене отвъд завеса – човекът чува гласа на Аллах, без да вижда Него, точно както Аллах говори на Муса (Моисей), мир нему, когато го призова от дървото.

Трето: чрез изпращане на пратеник – Аллах изпраща ангел, като Джибрил, мир нему, който пренася откровението до човека пратеник или пророк. Този ангел предава това, което Аллах желае да разкрие, със Своето позволение и воля – не по своето собствено желание, а само това, което Аллах му заповядва.

В края на аята Аллах ни съобщава, че Той е Всевишен – възвишен над всичко и над всяко подобие на творенията, и Мъдър – в Своето творение, в Своето предопределение и в Своите закони. Нищо не се случва без Неговата мъдрост и нищо не излиза извън Неговата воля.

Този аят утвърждава качеството на говоренето на Аллах по начин, който подобава на Неговото величие и слава, и показва, че Той общува с хората по начини, които съответстват на Неговото величие и на човешката природа.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аллах е близо до Своите раби и им говори – Той не е далечен и недостъпен Бог, а Господ, Който общува с хората по различни начини, водейки ги към истината.
• Милостта на Аллах към човечеството – Той не оставя хората без напътствие, а им изпраща откровение, пратеници и пророци, за да ги насочи към доброто в този свят и в отвъдния.
• Великата мъдрост на Аллах – Той избира най-подходящия начин да говори на всеки пророк и пратеник, според мъдростта Си и знанието Си за Своите творения.
• Уважението към човека – Аллах говори на човека по начин, който е достоен и подобаващ, без да го унижава или обърква, а го напътва с яснота и милост.
• Пътят към истината е отворен – Всеки, който искрено търси напътствие, ще намери в Корана и в посланието на пророците светлина и ръководство към правия път.
• Ислямът е религия на яснотата и връзката с Аллах – Той не е религия на мистерии и недостъпност, а на откровение, напътствие и пряка връзка между Създателя и творението.