Сура Аль-Маида — Стих 47

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلْيَحْكُمْ (уа ли-яхкум): „и нека съдят“ – заповед към хората на Евангелието да отсъждат и да се ръководят според това, което Аллах е низпослал в него.
• أَهْلُ الْإِنجِيلِ (ахлул-Инджил): „хората на Евангелието“ – онези, към които е било изпратено Евангелието, тоест последователите на Иса (Иисус), мир нему.
• بِمَا أَنزَلَ اللَّهُ فِيهِ (би-ма анзалаллаху фихи): „според това, което Аллах е низпослал в него“ – според истината, напътствието и законите, съдържащи се в Евангелието.
• الْفَاسِقُونَ (ал-фасикун): „нечестивите, излезлите от покорство“ – онези, които нарушават заповедта на Аллах, излизат от Неговото подчинение и се отклоняват от истината към заблудата.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах заповядва на хората на Евангелието – онези, към които е било изпратено Писанието чрез Иса, мир нему – да вярват в това, което Аллах е низпослал в Евангелието, и да съдят и отсъждат според него, докато то е било запазено непроменено и преди идването на пророка Мухаммед, мир нему. Тоест те са били длъжни да се придържат към истината и напътствието, съдържащи се в него, и да съобразяват делата си с неговите повеления и забрани.

След това Аллах предупреждава, че всеки, който не съди и не отсъжда според това, което Аллах е низпослал, принадлежи към нечестивите – онези, които излизат от покорството на Аллах, изоставят истината и се отклоняват към заблудата. Това е тежко предупреждение и ясно указание, че управлението и отсъждането според Божието откровение е задължение, а пренебрегването му е грях и отклонение от правия път.

Аятът също така показва, че Евангелието е съдържало закони и разпоредби, че юдейският закон е бил отменен с изпращането на Иса, мир нему, и че той е имал самостоятелен шариат, по който хората му е трябвало да се ръководят.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра изисква подчинение на Божиите заповеди и че съденето според това, което Аллах е низпослал, е пътят на вярващите.
• Той показва, че всички Божии писания – Тората, Евангелието и Корана – са призовавали хората към покорство и справедливост, а Коранът е последното и запазено напълно откровение, което потвърждава истината и я пази от изопачаване.
• Аятът ни предупреждава срещу своеволието и следването на собствените желания вместо Божието напътствие, и ни насърчава да търсим истината и да се придържаме към нея.
• В него има милост и мъдрост: Аллах не оставя хората без напътствие, а им изпраща Писания и пророци, за да ги изведат от тъмнината към светлината.
• Затова нека се стремим да изучаваме Корана, да разбираме неговите заповеди и да живеем според тях, защото в това е истинското щастие и спасение в този и в отвъдния живот.