Сура Аль-Маида — Стих 57

1. Обяснение на думите в аята:

• يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا – О, вие, които повярвахте.
• لَا تَتَّخِذُوا – Не приемайте / не избирайте.
• هُزُوًا – подигравка, присмех.
• لَعِبًا – игра, забавление, нещо, с което се играе.
• أُوتُوا الْكِتَابَ – онези, на които бе дадено Писанието (юдеи и християни).
• أَوْلِيَاءَ – приятели, съюзници, покровители, онези, към които изпитвате привързаност и преданост.
• وَاتَّقُوا اللَّهَ – И бойте се от Аллах (бъдете богобоязливи).
• إِن كُنتُم مُّؤْمِنِينَ – ако наистина сте вярващи.

1. Тълкуване на аята:

Аллах се обръща към вярващите с предупреждение и напътствие. Той им забранява да приемат за близки приятели, съюзници и покровители онези, които се отнасят към тяхната религия с подигравка и присмех – било то от хората на Писанието, на които преди тях е било дадено Писанието (юдеи и християни), или от неверниците и многобожниците. Тези хора не уважават вярата на мюсюлманите, а я превръщат в обект на шеги и забавления. Затова вярващите не бива да им дават своята привързаност, доверие и преданост, каквито дължат на Аллах и на вярата си.

В края на аята Аллах заповядва богобоязливост – да се пазим от това, което Той е забранил, и да изпълняваме това, което е повелил. Истинската вяра изисква от вярващия да се отнася с уважение към религията си и да не търси близост и приятелство с онези, които я унижават. Ако човек наистина вярва в Аллах и в това, което Той е низпослал, той ще се подчини на тази заповед и ще се пази от забраненото.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът възпитава у вярващия достойнство и уважение към своята религия. Вярата не е нещо, с което се играе, и не бива да бъде подлагана на присмех.
• Истинската вяра се проявява в дела – в подчинението на Аллах и в спазването на Неговите заповеди, а не само в думи.
• Богобоязливостта (таква) е пътят към защита на вярата и към запазване на чистотата на сърцето от привързаност към онези, които враждуват с религията.
• Коранът напътства вярващите към мъдрост и предпазливост в отношенията с другите, като същевременно запазва уважението и справедливостта.
• Този аят ни учи, че вярата е скъпоценност, която заслужава да бъде пазена, и че истинският вярващ поставя любовта към Аллах и Неговата религия над всяка друга привързаност.