Сура Ар-Рахман — Стих 34

1. Обяснение на думите в аята:

• آَلَاءِ (аля̄’): благодеяния, дарове, милости.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ — обръщение към двете групи създания, хората и джиновете.
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, смятате за лъжа, не признавате.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах изброява Своите многобройни благодеяния към хората и джиновете, Той задава въпрос, който е едновременно укор и напомняне: Кое от благодеянията на вашия Господ отричате? Този въпрос се повтаря многократно в сура „Ар-Рахман“, за да разтърси сърцата и да събуди признателността у всеки, който чува. В предходния аят се говори за това, че никой — нито човек, нито джин — не може да избяга от властта и решението на Аллах, нито да напусне пределите на небесата и земята, освен ако Аллах не позволи. Човекът и джинът са слаби и напълно зависими от своя Създател; те не притежават нито полза, нито вреда за самите себе си, освен с волята на Аллах. Затова въпросът „Кое от благодеянията на вашия Господ отричате?“ идва като продължение на този смисъл: щом не можете да избягате от Него и нямате сила без Него, как може да отричате безбройните Му дарове — сътворението, препитанието, напътствието, здравето, сигурността и всичко останало? Този въпрос е отправен към всички хора и джинове, за да ги накара да се замислят и да признаят милостта на Аллах, вместо да я отричат.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се спрем и да преброим благодеянията на Аллах в живота си — малки и големи — и да не бъдем неблагодарни.
• Напомня ни, че сме слаби и зависими от Аллах; никой не може да избяга от Него и от Неговото решение.
• Подтиква ни да признаваме милостта на Аллах с език и сърце, и да отговаряме на въпроса с „Не отричаме нито едно от Твоите благодеяния, о, Господи!“
• Показва колко красив и милостив е Коранът: той не само предупреждава, но и призовава към размисъл и благодарност, което прави вярата жива и сърцето меко.
• Учи ни, че истинската свобода не е в бягство от Аллах, а в подчинение на Него и в признаване на Неговите дарове.