Сура Аль-Хадид — Стих 23

1. Обяснение на думите в аята:

• لِكَيْلَا تَأْسَوْا (ли-кей-ля та'сау): „за да не скърбите“ — „та'сау“ идва от „асā“ (أسى), което означава дълбока тъга и съжаление за нещо изгубено.
• مَا فَاتَكُمْ (мā фāтакум): „това, което сте пропуснали“ — земни блага, които не сте получили.
• تَفْرَحُوا (тафраху): „да се радвате“ — тук се има предвид радост, примесена с високомерие и самонадеяност, а не благодарна радост.
• مُخْتَالٍ (мухтāл): „самомнителен, надменен“ — човек, който се гордее със себе си и се възвишава над другите.
• فَخُورٍ (фахӯр): „хвалещ се, самохвалец“ — който непрекъснато се хвали с онова, което има, пред хората.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че е предопределил всичко и е записал съдбите на хората, за да не изпадат в крайности спрямо земния живот. Целта е вярващият да не потъва в дълбока скръб и съжаление за онова, което му е убягнало — било то богатство, положение или друга земна придобивка, — и също така да не се опиянява от радост и гордост за онова, което Аллах му е дал. Защото истинският вярващ знае, че всичко идва от Аллах и всичко е преходно.

Аллах не обича онези, които се държат високомерно и самонадеяно, които се гордеят с това, което имат, и се хвалят с него пред хората, гледайки на другите отвисоко. Такава гордост и самохвалство са признак на слаба вяра и на забрава, че всички блага са дар от Аллах, а не лична заслуга.

Смисълът на аята е да възпита в сърцето на вярващия спокойствие и умереност: да не се разкъсва от мъка за изгубеното, нито да се възгордява от полученото, а да приема всичко с благодарност и търпение, знаейки, че Аллах е Мъдър и Знаещ.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи на душевно равновесие: сърцето на вярващия не се люшка между отчаяние и високомерие, а почива в доверие към Аллах.
• Напомня ни, че всичко земно е временно и преходно, затова не си струва да се погубваме от скръб за него, нито да се гордеем с него.
• Показва ни, че истинската ценност е в благодарността и смирението, а не в показността и самохвалството.
• Утешава всеки, който е загубил нещо — Аллах знае и вижда, и в Неговото предопределение има мъдрост и добро.
• Предупреждава срещу гордостта и надменността, които отдалечават човека от любовта на Аллах.
• Подтиква ни да гледаме на благата като на дар и изпитание, а не като на повод за превъзходство над другите.
• Разкрива красотата на ислямското учение, което лекува сърцето от завист, гордост и отчаяние, и го води към мир, доволство и близост до Аллах.