Сура Аль-Хадид — Стих 24

1. Обяснение на думите в аята:

• „الَّذِينَ يَبْخَلُونَ“ (ал-лазӣна ябхалун) – онези, които скъперничат, тоест отказват да дадат онова, което са задължени да дадат.
• „وَيَأْمُرُونَ النَّاسَ بِالْبُخْلِ“ (уа я’муруна ан-на̄са бил-бухл) – и подтикват другите хора към скъперничество, като им го представят като нещо добро.
• „وَمَن يَتَوَلَّ“ (уа ман ятауалла) – и който се отвърне, откаже се от покорство на Аллах.
• „الْغَنِيُّ“ (ал-Ганий) – Богатият, Който не се нуждае от никого и от нищо.
• „الْحَمِيدُ“ (ал-Хамид) – Възхваляваният, Който заслужава всяка похвала и е достоен за нея.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва една осъдителна група хора – тези, които проявяват скъперничество и задържат онова, което са длъжни да дадат: било то пари, знания, положение или друга полза, с която биха могли да помогнат на другите. Те не само че самите те са стиснати, но и насърчават останалите да постъпват по същия начин, като им представят скъперничеството като разумно и похвално поведение. Това е върхът на порицанието – човек не само да се въздържа от добро, но и да пречи на другите да го правят.

След това Аллах посочва, че който се отвърне от покорството и от заповедите на Аллах, той вреди единствено на себе си. Неговото отвръщане и скъперничество по никакъв начин не вредят на Аллах. Аллах е Богатият – Той не се нуждае от никого и от нищо, нито от покорството на Своите раби, нито от тяхното имущество. Той е Възхваляваният – заслужава всяка похвала както в Своята същност, така и в Своите думи, дела и заповеди. Той е достоен за възхвала при всяко положение, независимо дали хората Му се покоряват, или не.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът насърчава щедростта и даването, а не скъперничеството. Той учи човека да споделя от това, което има – било то пари, знание или подкрепа – и да бъде полезен за другите.
• Скъперничеството не е просто личен недостатък; то може да стане още по-лошо, когато човек започне да подтиква и другите към него. Ислямът ни учи да бъдем пример за добро, а не за стиснатост.
• Всеки, който се отвърне от доброто и от покорството към Аллах, вреди най-вече на себе си. Аллах не се нуждае от нашето покорство, но ние се нуждаем от Него.
• Аллах е Богатият и Възхваляваният. Той не се нуждае от нищо от Своите творения, а всички ние сме в нужда от Него. Това ни учи на смирение и на благодарност.
• Колкото повече човек разбира, че Аллах е Богатият и Възхваляваният, толкова по-лесно ще дава от това, което има, и ще се радва да помага, защото знае, че дава на Този, Който не се нуждае, но възнаграждава щедро даващите.