Сура Аль-Анам — Стих 130

1. Обяснение на думите в аята:

• يَا مَعْشَرَ – „О, група/общност“ – обръщение към съвкупност от същества.
• الْجِنِّ وَالْإِنسِ – „джиновете и хората“ – двата вида същества, надарени със свобода на избор и отговорност.
• أَلَمْ يَأْتِكُمْ – „не дойдоха ли при вас?“ – въпросително изречение с укор и напомняне.
• رُسُلٌ مِّنكُمْ – „пратеници от вас“ – от вашата среда, за да ви говорят на вашия език и да бъдат близки до вас.
• يَقُصُّونَ عَلَيْكُمْ آيَاتِي – „които ви разказват Моите знамения“ – предават ви откровенията и доказателствата Ми.
• وَيُنذِرُونَكُمْ لِقَاءَ يَوْمِكُمْ هَٰذَا – „и ви предупреждават за срещата с този ваш ден“ – за Деня на възкресението и отчитането.
• شَهِدْنَا عَلَىٰ أَنفُسِنَا – „свидетелстваме против самите себе си“ – признаваме своята вина.
• وَغَرَّتْهُمُ الْحَيَاةُ الدُّنْيَا – „и ги заблуди земният живот“ – измами ги с привидните си удоволствия и блясък.
• وَشَهِدُوا عَلَىٰ أَنفُسِهِمْ أَنَّهُمْ كَانُوا كَافِرِينَ – „и свидетелстваха против себе си, че са били неверници“ – потвърдиха своето неверие.

1. Тълкуване на аята:

В Деня на възкресението Аллах ще се обърне към всички джинове и хора с въпрос, който съдържа укор и напомняне: „О, група джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас самите, които ви четяха Моите знамения и ви предупреждаваха за срещата с този ваш ден – Деня на Страшния съд?“ Пратениците са били изпратени, за да предадат ясното послание, да обяснят какво е позволено и забранено, да посочат пътя на доброто и да предупредят за злото. Те са били от човешкия род, но обръщението включва и джиновете, защото и те са задължени да вярват и да следват Божиите заповеди.

Тогава те ще отговорят, признавайки истината: „Свидетелстваме против самите себе си“ – тоест потвърждаваме, че пратениците наистина са ни предали Твоите знамения и са ни предупредили за този ден, но ние ги отхвърлихме и ги взехме за лъжци. Земният живот с неговите измамни удоволствия, украшения и преходни наслади ги е заблудил и ги е накарал да мислят, че ще живеят вечно, затова не са повярвали. И така, те ще признаят срещу себе си, че са били неверници – отричали са единството на Аллах и са отхвърляли Неговите пратеници. Това признание обаче няма да им помогне, защото ще бъде направено след като времето за вяра вече е изтекло.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и не наказва, преди да е изпратил предупреждение. Той изпраща пратеници, за да няма човек или джин извинение в Деня на съда.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той говори с нас чрез Своите знамения и ни предупреждава за последиците от нашите дела, за да се върнем към правия път.
• Земният живот е временен и неговите удоволствия не бива да ни заблуждават. Истинската цел е вечният живот в отвъдното.
• Признаването на истината в Деня на съда няма да донесе полза, ако човек е пренебрегнал вярата в земния си живот. Затова е важно да приемем посланието още сега.
• Коранът ни разказва за тези сцени, за да се поучим и да не бъдем сред онези, които се заблуждават от преходното, а да следваме светлината на откровението.