Сура Аль-Мунафикун — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَن يُؤَخِّرَ (уа лан ю'аххира): и Той никога няма да отложи, няма да даде отсрочка.
• نَفْسًا (нафсан): човек, душа, личност.
• أَجَلَهَا (аджаляха): определеният ѝ срок, краят на живота ѝ.
• خَبِيرٌ (хабирун): Всезнаещ, Този, Който е напълно осведомен за всичко, нищо не се скрива от Него.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че когато за някого дойде определеният му срок и животът му се изчерпи, никой не може да го отложи — нито за миг, нито за миг повече. Нито близък, нито сила, нито молба ще удължат този срок. Това е окончателно решение, което никой не може да промени.

След това Аллах заявява, че Той е напълно осведомен за всичко, което хората вършат — добро или зло. Нищо не се скрива от Неговото знание, независимо дали е явно или скрито, малко или голямо. И всеки ще получи въздаяние според делата си: ако е сторил добро, ще получи добро, а ако е сторил зло, ще получи зло.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че смъртта е неизбежна истина и никой не може да избяга от нея. Това ни подтиква да използваме времето си разумно и да не отлагаме добрите дела.
• Осъзнаването, че Аллах знае всичко, което правим, ни насърчава да се стремим към искреност и добро поведение, дори когато никой не ни вижда.
• Аятът ни утешава, че справедливостта на Аллах е съвършена — нито едно добро дело няма да бъде забравено, нито едно зло няма да остане без отговор.
• Той ни напомня, че животът е кратък и че истинският успех е в подготовката за отвъдния живот, което изпълва сърцето с мир и цел.
• Вярата в това, че Аллах е Всезнаещ и справедлив, ни дава надежда и сигурност, че усилията ни не са напразни и че доброто винаги намира своята награда.