Сура Ат-Тагабун — Стих 6

1. Пояснение на думите в аята:

• „ذَٰلِكَ“ (заляка) – това, онова; в контекста на аята сочи към наказанието, което ги е сполетяло.
• „بِأَنَّهُ“ (би-аннаху) – защото, поради това че.
• „رُسُلُهُم“ (русулухум) – техните пратеници.
• „بِالْبَيِّنَاتِ“ (бил-баййинат) – с ясните знамения, с очевидните доказателства и чудеса.
• „أَبَشَرٌ“ (а-башар) – нима хора, нима смъртни като нас.
• „يَهْدُونَنَا“ (яхдунана) – да ни напътват, да ни водят по правия път.
• „فَكَفَرُوا“ (фа-кафару) – и те отхвърлиха вярата, станаха неверници.
• „وَتَوَلَّوا“ (уа тауалляу) – и се отвърнаха, обърнаха гръб на истината.
• „وَاسْتَغْنَى اللَّهُ“ (уастагна Аллах) – и Аллах не се нуждае от тях.
• „غَنِيٌّ“ (ганий) – Богат, напълно независим, не се нуждае от нищо.
• „حَمِيدٌ“ (хамид) – Възхваляван, достоен за всяка хвала.

1. Тълкувание на аята:

Това наказание, което ги е сполетяло в земния живот и което ги очаква в отвъдния, е следствие от тяхната собствена постъпка. При тях идваха пратениците на Аллах с ясни знамения, с неопровержими доказателства и очевидни чудеса, които потвърждаваха истинността на тяхната мисия. Но вместо да приемат напътствието, те се възгордяха и казаха с презрение и високомерие: „Нима хора като нас ще ни напътват?“ Те не можаха да приемат, че пратениците са от човешки род като тях, макар това да е мъдростта на Аллах – да изпраща пратеници от самите хора, за да могат хората да ги разберат и да последват примера им. Така те отхвърлиха вярата в Аллах и в Неговите пратеници и се отвърнаха от истината, като обърнаха гръб на призива. А Аллах не се нуждае от тяхната вяра и покорство – тяхното непокорство не Му наврежда с нищо, както и тяхната вяра не Му добавя нищо. Аллах е напълно независим от всички Свои творения, Той е Богат и не се нуждае от никого, и е Възхваляван във всички Свои думи, дела и качества.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че отхвърлянето на истината поради високомерие и горделивост е причина за гибел и наказание. Човек трябва да бъде смирен и отворен към напътствието, независимо от кого идва то.
• Пратениците са били хора като нас – това е милост от Аллах, защото можем да ги разберем, да им подражаваме и да следваме техния пример. Ислямът не изисква от нас нещо невъзможно, а ни води по път, който е по силите на всеки човек.
• Аллах не се нуждае от нашето поклонение – ние самите се нуждаем от Него. Вярата и покорството са в наша полза, а не в полза на Аллах. Това ни учи да се обръщаме към Него с искреност и любов, знаейки, че Той е Богат и Възхваляван.
• Аятът ни насърчава да не се отвръщаме от истината, когато я чуем, а да я приемем с отворено сърце, защото в нея е нашето спасение и успех в този свят и в отвъдния.
• Колкото повече размишляваме върху Корана, толкова повече разбираме мъдростта и милостта на Аллах, и толкова по-силна става вярата ни и любовта ни към исляма.