Сура Аль-Мульк — Стих 13

1. Обяснение на думите в аята:

• وَأَسِرُّوا (уа асирру): „и скрийте“, „и таете“ – означава да запазите нещо в тайна, без да го изказвате на глас.
• اجْهَرُوا (иджхару): „или го изявявайте“, „или го казвайте на висок глас“ – противоположното на скриването.
• بِذَاتِ الصُّدُورِ (би затис-судур): „това, което е в гърдите“, „скритото в сърцата“ – най-дълбоките вътрешни помисли, намерения и чувства.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към хората с напътствие: скривате ли думите си, или ги изричате открито – за Аллах всичко е еднакво известно. Той знае и това, което потайно се казва, и това, което се обявява на всеослушание. Нищо от човешките думи не може да се укрие от Него. Нещо повече – Той познава дори онова, което изобщо не е изречено: най-съкровените мисли, намерения и чувства, които се таят в сърцата. Щом Аллах знае напълно това, което е в гърдите, още по-ясно е, че знае всяка изречена дума – било то шепнешком, било на глас. Затова човек трябва да бъде внимателен в думите и помислите си, защото нищо не остава скрито от Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е всезнаещ и нищо не се укрива от Него – това поражда у човека искреност и благоговение пред Създателя.
• Напомня ни, че вътрешната чистота е също толкова важна, колкото и външните дела – ислямът се грижи не само за постъпките, но и за сърцето.
• Дава ни утеха и сигурност: знаем, че Аллах вижда и чува всичко, затова можем да Го призоваваме тихо в сърцето си и Той ни чува.
• Насърчава ни да пазим езика и мислите си от лошо, което прави живота ни по-чист и по-мирен.
• Показва колко красив и дълбок е Коранът – с малко думи ни разкрива велика истина за Божието знание и за връзката между човека и неговия Господ.