Сура Аль-Араф — Стих 187

1. Обяснение на думите в аята:

• السَّاعَةِ (ас-Са'а): Часът — един от имената на Деня на възкресението.
• أَيَّانَ (аййāна): кога, по кое време.
• مُرْسَاهَا (мурсāхā): времето, в което тя ще настъпи и ще се установи.
• لَا يُجَلِّيهَا (лā юджаллӣхā): Той не разкрива и не проявява нейния час.
• ثَقُلَتْ (thaqулят): стана тежка, скрита и незнайна.
• بَغْتَةً (багhатан): внезапно, изненадващо.
• حَفِيٌّ (хафийюн): онзи, който настоятелно разпитва и се стреми да узнае.

1. Тълкувание на аята:

Неверниците от Мека питат Пророка (с.а.с.) кога ще настъпи Часът — Денят на възкресението. Те питат настоятелно и сякаш очакват той да знае точния му срок. Но отговорът е ясен: знанието за Часа е единствено при Аллах, Господа на Пророка. Никой друг не го знае — нито ангел, приближен до Аллах, нито пророк, изпратен с послание. Само Аллах ще разкрие кога ще настъпи той, в определения от Него момент. Този въпрос е тежък и скрит за всички обитатели на небесата и земята — знанието за него не е дадено на никого. Часът ще дойде внезапно, без предупреждение, изненадващо за хората. Те питат Пророка така, сякаш той самият е настоявал и се е стремял да узнае точния му срок, сякаш е бил ревностен в търсенето на това знание. Затова Аллах му нарежда да им отговори: знанието за Часа е само при Аллах, но повечето хора не знаят това и си мислят, че то може да бъде узнато от човешко същество.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че знанието за невидимото — и особено за Часа — е изключително право на Аллах. Това поражда в сърцето на вярващия смирение и доверие към своя Господ.
• Ислямът не изисква от нас да знаем кога ще настъпи Денят на възкресението, а ни насърчава да се подготвяме за него с добри дела и искрена вяра.
• Фактът, че Часът ще дойде внезапно, е милост и предупреждение едновременно: милост, защото не ни е възложено бреме да знаем точния му срок; предупреждение, защото ни подтиква да бъдем винаги готови.
• Аятът показва честността и правдивостта на Пророка (с.а.с.) — той не претендира за знание, което не притежава, а препраща всичко към Аллах. Това е пример за искреност и преданост, които всеки мюсюлманин трябва да следва.
• Вярата, че само Аллах знае невидимото, укрепва упованието (тауаккул) и ни освобождава от безпокойството да търсим отговори, които са извън нашите възможности.
• Накрая, аятът ни напомня, че повечето хора не знаят тази истина — и това ни подтиква да бъдем сред знаещите, сред онези, които се обръщат към Аллах с вяра и приемат Неговото слово с цялото си сърце.