Сура Аль-Араф — Стих 186

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «يُضْلِلِ» (юдлил): Той отклонява, отдалечава от правия път.

— «هَادِيَ» (хади): водач, този, който напътва към истината.

— «يَذَرُهُمْ» (язарухум): Той ги оставя, изоставя ги.

— «طُغْيَانِهِمْ» (тугянихим): тяхното престъпване на границите, тяхното заблуждение и бунт срещу истината.

— «يَعْمَهُونَ» (я'махуна): те се лутат в слепота, объркани и колебливи, без да намират път.

1. Тълкувание на аята:

Когото Аллах отклони от напътствието към истината и го отдалечи от правия път поради неговата собствена съзнателна съпротива и избор на заблудата, за него няма никой, който да го поведе към доброто. Аллах го оставя в неговото престъпване и заблуда, в които той се лута объркан и колеблив, неспособен да намери правия път и да се насочи към истината. Това е справедливо възмездие за онзи, който сам е избрал да обърне гръб на истината след като тя му е станала ясна.

1. Поуки от аята, които подтикват хората към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че напътствието е изцяло в ръцете на Аллах и че всеки, който искрено търси истината, ще я намери, защото Аллах не отнема напътствието от онзи, който го желае.

— Той ни предупреждава да не упорстваме в грешките си и да не отхвърляме истината, защото упорството в заблудата води до все по-голяма слепота и объркване.

— Аятът ни подтиква да се обръщаме към Аллах с молба за напътствие и да пазим сърцата си открити за истината, тъй като Той е единственият, който напътва.

— Той ни показва милостта на исляма, който ни насочва към пътя на яснотата и сигурността, далеч от объркването и лутането на заблудените.

— Всеки, който размисли над този аят, ще осъзнае колко голяма благодат е напътствието и колко важно е да я ценим, като следваме Корана и се придържаме към него.