Сура Аль-Араф — Стих 33

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْفَوَاحِشَ (ал-фауа̄хиш): големите грехове и отвратителни деяния, които са крайно осъдителни.
• مَا ظَهَرَ مِنْهَا وَمَا بَطَنَ (ма̄ з̣ахара минха̄ уа ма̄ бат̣ан): онова, което се върши явно, и онова, което се върши скрито.
• الْإِثْمَ (ал-исм): всеки грях и непослушание към Аллах.
• الْبَغْيَ (ал-багй): несправедливо посегателство и потисничество над хората, както и надменност.
• سُلْطَانًا (султ̣а̄нан): доказателство, довод или ясен знак.
• أَن تَقُولُوا عَلَى اللَّهِ مَا لَا تَعْلَمُونَ (ан такӯлӯ ‘ала̄ Алла̄хи ма̄ ла̄ та‘ламӯн): да приписвате на Аллах неща без знание — например да обявявате нещо за позволено или забранено, без да имате основание за това.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези, които си позволяват да забраняват или разрешават по собствено усмотрение: Аллах е забранил единствено големите грехове и отвратителните деяния — както онези, които се вършат открито, така и онези, които се вършат в тайна. Забранил е също всеки грях и непослушание, както и несправедливото посегателство срещу хората — срещу живота им, имуществото им и честта им. Забранил е да съдружавате с Него други божества, за които нямате никакво доказателство или довод. И забранил е да говорите за Аллах онова, което не знаете — било то в Неговите имена, качества, дела или в Неговия закон, като приписвате нещо на Него без знание, било то забрана или позволение.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не е религия на произволни забрани, а всичко, което Аллах е забранил, е заради вредата и покварата, която носи на човека и обществото.
• Аллах забранява злото както явно, така и скрито — това показва, че Той държи на чистотата на сърцето и на делата едновременно, и че ислямът обхваща целия живот на човека, вътрешен и външен.
• Забраната на несправедливостта и потисничеството показва, че ислямът е религия на справедливостта и защитава правата на всеки човек.
• Ислямът поставя знанието на много високо място и предупреждава срещу говоренето за Аллах без знание — това насърчава ученето, търсенето на истината и предпазва от заблуда и крайности.
• Чистото единобожие е основата на всичко добро, а съдружаването с Аллах е най-голямата несправедливост, от която ислямът предпазва човека.
• Тези ясни напътствия показват милостта на Аллах към Неговите раби — Той не оставя човека в объркване, а му дава ясни граници, за да живее в мир, справедливост и сигурност.