Сура Аль-Араф — Стих 55

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ادْعُوا (ид'у) — призовавайте, молете се, отправяйте молба.
• تَضَرُّعًا (тадарру'ан) — с пълно смирение, покорност и унизеност пред Аллах.
• خُفْيَةً (хуфятан) — тайно, скришом, без показност пред хората.
• الْمُعْتَدِينَ (ал-му'тадӣн) — престъпващите границите, онези, които нарушават установените от Аллах предели.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към вярващите с напътствие да Го призовават с пълно смирение и покорност, като се обръщат към Него насаме, в тишина и без показност. Молбата трябва да бъде искрена, отправена единствено към Аллах, без да се призовава никой друг заедно с Него. Призоваването на мъртви, идоли или други същества наред с Аллах е най-голямото престъпване на границите, защото Той е Единственият, който заслужава да бъде призоваван. Аллах не обича онези, които престъпват Неговите граници — било чрез призоваване на друг освен Него, било чрез прекаляване в молбите, вдигане на глас и превземане в думите по време на призоваване. Истинската молба е акт на смирение и искреност, а не на показност или надпревара.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аллах е близо до Своите раби и чува молбите им, когато се обръщат към Него искрено.
• Ислямът учи на смирение и искреност в обръщението към Създателя, без посредници и показност.
• Призоваването само на Аллах е израз на чиста вяра и освобождава човека от унижението да моли създания, които не могат да помогнат.
• Аллах не обича престъпващите границите, което показва, че Той е справедлив и мъдър в Своите повеления.
• Тези напътствия носят спокойствие на сърцето, защото вярващият знае, че се обръща към Всемогъщия, Който чува и отговаря.