Сура Аль-Араф — Стих 56

1. Пояснение на думите в аята:

• وَلَا تُفْسِدُوا (уа лā туфсидӯ): „И не разваляйте, не вършете поквара.“
• فِي الْأَرْضِ (фӣ ал-ард): „по земята“ – тоест в света, в обществото, в живота.
• بَعْدَ إِصْلَاحِهَا (ба‘да ислāхихā): „след като тя беше поправена/оправена“ – след като Бог я е устроил чрез пророците и чрез доброто.
• وَادْعُوهُ (уад‘ӯху): „И Го призовавайте“ – обръщайте се към Аллах с молба и молитва.
• خَوْفًا وَطَمَعًا (хауфан уа тама‘ан): „със страх и с надежда“ – страх от Неговото наказание и надежда за Неговата награда.
• إِنَّ رَحْمَتَ اللَّهِ (инна рахмата Аллāх): „Наистина милостта на Аллах“.
• قَرِيبٌ (карӣб): „е близо“ – думата е в мъжки род, макар „милост“ да е в женски, което подчертава близостта и сигурността на Божията милост.
• مِّنَ الْمُحْسِنِينَ (мина ал-мухсинӣн): „до благодетелните“ – до онези, които вършат добро и искрено служат на Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Аллах забранява на хората да развалят земята с каквато и да е поквара – било чрез неверие, многобожие, несправедливост, грях или зли дела – след като Той вече я е оправил, като е изпратил пророците и е установил справедливост и добър ред чрез Своите закони. Човек не бива да връща света към разруха и хаос, след като е получил напътствие и възможност да живее в добро.

След това Аллах насочва хората да Го призовават само Него, с искреност и смирение, като съчетават две състояния в сърцето: страх от Неговото наказание и надежда за Неговата милост и награда. Вярващият не трябва нито да се отчайва, нито да се чувства в безопасност от Божието въздаяние, а да върви по пътя на умереността и искреността.

Накрая Аллах уверява, че Неговата милост е много близо до благодетелните – до онези, които вършат добро, искрено вярват и се стремят към Неговото доволство. Затова всеки, който желае тази близост и милост, трябва да се стреми да бъде сред благодетелните.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не е само лична вяра, а и грижа за доброто на земята и обществото; той ни учи да градим, а не да разрушаваме.
• Аллах е близо до онези, които вършат добро – това е обещание, което дава надежда и сигурност на всеки искрен човек.
• Молитвата (дуа) е врата към Божията милост, когато е съпроводена със страх от греха и надежда за прошка.
• Коранът възпитава в баланс: нито отчаяние, нито самонадеяност, а смирение, надежда и постоянство в доброто.
• Всеки човек може да стане „благодетелен“ – чрез искреност, добри дела и обръщане към Аллах, а милостта на Аллах е близо до него.