Сура Аль-Анфаль — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• مَا كَانَ لِنَبِيٍّ — „Не подобава на пророк“: израз, който означава, че нещо не е допустимо и не е достойно за пророческата мисия.
• أَسْرَىٰ — „пленници“: множествено число от „асир“ — военнопленник, заловен в битка.
• يُثْخِنَ — „да нанесе тежко поражение“: да води битка докрай, докато врагът бъде сломен и победен решително.
• عَرَضَ الدُّنْيَا — „преходните блага на земния живот“: материални придобивки, които бързо изчезват — като откуп за пленници.
• عَزِيزٌ — „Всемогъщ“: Аллах, Който никой не може да надвие.
• حَكِيمٌ — „Мъдър“: Аллах, Чиито решения и закони са изпълнени с мъдрост.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разяснява на Своя Пророк и на вярващите, че не подобава на пророк да държи пленници от враговете си, докато не сломи тяхната сила и не нанесе решително поражение на неверието, така че страхът да се всели в сърцата на враговете и те да не посмеят повече да воюват срещу истината. При битката при Бадр мюсюлманите пожелали да вземат откуп за пленниците — преходни материални блага от земния живот, — но Аллах искал за тях наградата на отвъдния живот, която се постига чрез победа на религията и нейното извисяване. Аллах е Всемогъщ в Своята същност, в Своите качества и в Своето могъщество — никой не може да Му се противопостави, — и е Мъдър в Своето предопределение и в Своите закони. Той заповядва решителна битка, когато врагът е силен, и позволява милост или откуп, когато положението се промени и победата е на страната на вярващите.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че ислямът не е религия на слабостта, а на мъдростта и справедливостта: той поставя истината и сигурността на общността над моментната печалба.
• Напомня ни, че истинската цел на вярващия е отвъдният живот, а не преходните блага на този свят — това е пътят към истинското щастие.
• Разкрива съвършенството на Аллах — Всемогъщ и Мъдър, — Който ръководи съдбините на света по най-добрия начин.
• Показва, че Пророкът и неговите сподвижници са били водени от Аллах дори когато са грешили в преценката си, и че Той приема покаянието и напътства Своите слуги.
• Учи ни да гледаме на трудностите и решенията си през призмата на вярата, а не само през очите на материалния интерес.