Сура Абаса — Стих 42

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أُولَئِكَ (ула'ика): тези, онези — показателно местоимение за далечно посочване, отнасящо се до описаните преди това хора.
• الْكَفَرَةُ (ал-кафара): неверниците, онези, които отричат истината и не признават благодатта на Аллах — множествено число от كافر (неверник).
• الْفَجَرَةُ (ал-фаджара): развратниците, грешниците, онези, които дръзко нарушават забраните на Аллах — множествено число от فاجر (развратник, грешник).

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва крайната участ на обитателите на Огъня в Съдния ден. След като предишните аятове споменават, че лицата на неверниците в онзи ден ще бъдат потъмнели и покрити с унижение, тук Аллах пояснява кои са тези хора: те са онези, които съчетават в себе си две тежки неща — отричането на истината и неверието в Аллах, от една страна, и разврата, греха и дръзкото нарушаване на Божиите забрани, от друга. Те не само са отхвърлили вярата, но и са живели в непокорство и поквара. Затова заслужено получават това унизително положение — черни и помрачени лица, събрали в себе си и тъмнина, и унижение. Това е справедливо въздаяние за онзи, който е събрал неверието с разврата.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът ясно показва, че делата на човека имат последствия и че всеки ще получи справедливо въздаяние според това, което е извършил.
• Ислямът не е само вяра в сърцето, а и добро поведение и покорство към Аллах; вярата и праведността вървят ръка за ръка.
• Този аят ни предупреждава да не съчетаваме неверието с греха, а да се стремим към вяра и чистота, за да бъдем сред обитателите на Рая, чиито лица ще бъдат светли и радостни.
• Милостта на Аллах е широка, но Неговото наказание е справедливо; затова разумният човек избира пътя на вярата и добродетелта още в този свят.
• Коранът ни учи да размишляваме върху съдбата на онези, които са отхвърлили истината, и да извлечем поука, за да не бъдем от тях.