Сура Аль-Фаджр — Стих 6

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَادٍ (Ад): името на древен народ, наречен на своя праотец Ад, на когото Аллах изпратил пророка Худ (мир нему).
• أَلَمْ تَرَ (Не видя ли): израз, който означава „не знаеш ли“, „не разбра ли“, и е отправен към Пророка (с.а.с.), а чрез него и към всички хора, като призив да размишляват върху историята.
• كَيْفَ (как): питателна дума, целяща да насочи вниманието към начина, по който Аллах е постъпил с този народ.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк Мухаммед (с.а.с.) с въпрос, който всъщност е поучение и напомняне: не знаеш ли как твоят Господ постъпи с народа Ад? Това е древният народ на пророка Худ (мир нему), който се отличавал с огромна физическа сила, висок ръст и могъщи постройки, издигнати на стълбове, каквито не са били създавани по други земи. Те били наречени на своя праотец Ад. Когато техният пророк ги призовал към вяра в Единия Аллах, те го отхвърлили и го обявили за лъжец, проявили гордост и упорство в неверието си. Затова Аллах ги унищожил със страшно наказание, което станало поука за всички след тях. Чрез този разказ Аллах предупреждава и курейшите, съвременниците на Пророка, които също отхвърляли неговия призив, че ако продължат по пътя на Ад, ще ги сполети същата съдба. Така аятът е едновременно утеха за Пророка и предупреждение за онези, които се противят на истината.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Историята на народите е живо доказателство за Божията справедливост: Аллах дава отсрочка, но не забравя, и наказва неправдата и упорството в неверието.
• Могъществото, силата и богатството не предпазват човека от гибел, ако той отхвърля истината и се гордее; истинската сигурност е във вярата и покорството пред Аллах.
• Коранът разказва за миналите народи не като суха история, а като живо напомняне и милост, за да се поучим и да не повтаряме грешките им.
• Всеки, който чуе призива на истината, е приканен да размисли и да побърза към доброто, преди да дойде моментът, в който разкаянието вече няма да помогне.
• Вярата в Аллах и следването на Неговите пратеници е пътят към спасение и вечен мир, докато упорството и гордостта водят до загуба и гибел.