Сура Йунус — Стих 15

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آيَاتُنَا (аятуна): Нашите знамения, т.е. айетите на Корана.
• بَيِّنَاتٍ (баййинат): Ясни, очевидни, недвусмислени.
• لَا يَرْجُونَ لِقَاءَنَا (ла ярджуна лика'ана): Онези, които не се надяват на срещата с Нас – т.е. които не вярват във възкресението и в отвъдния живот, и не се страхуват от Божието въздаяние.
• ائْتِ بِقُرْآنٍ غَيْرِ هَذَا (и'ти бикур'анин гайра хаза): Донеси друг Коран, различен от този.
• أَوْ بَدِّلْهُ (ау баддилху): Или го промени, замени го.
• مَا يَكُونُ لِي (ма якуну ли): Не ми е позволено, не ми подобава, не е в моята власт.
• مِن تِلْقَاءِ نَفْسِي (мин тилка'и нафси): По собствено желание, от само себе си.
• مَا يُوحَى إِلَيَّ (ма юха илайя): Това, което ми се разкрива чрез откровение.
• عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ (азаба яумин 'азим): Наказанието на велик Ден – Деня на Страшния съд.

1. Тълкувание на аята:

Когато на многобожниците им се четат ясните и недвусмислени айети на Корана – онези айети, които призовават към единобожие и разобличават лъжливостта на идолопоклонството – те, понеже не вярват във възкресението и не се надяват на среща с Аллах, нито се страхуват от Неговото наказание, започват да отправят на Пророка (с.а.с.) нагли искания. Казват му: „Донеси друг Коран, който да не споменава нашите идоли с лошо, или поне промени този – замени айетите за наказание с айети за милост, а забраненото направи позволено и обратното, така че да съответства на нашите желания и страсти."

На Пророка (с.а.с.) му е заповядано да им отговори с думи, които показват пълното му подчинение на Аллах и пълната му неспособност – и още повече неуместност – да променя нещо от Корана по свое усмотрение. Той казва: „Не е в моята власт, нито ми подобава да го променям по собствено желание. Аз не следвам нищо друго освен това, което ми се разкрива чрез откровение от моя Господ. Ако посегна да променя нещо от Неговите думи, ако Го ослушам в това, което ми е заповядано, то аз се страхувам от наказанието на велик Ден – Деня на Възкресението."

Този аят разкрива същността на пророческата мисия: Пророкът (с.а.с.) не е автор на Корана, нито има право да го редактира, а е само предавател на Божието откровение. Той не може да изпълнява прищевките на хората, които искат религията да бъде съобразена с техните желания. Коранът е словото на Аллах – съвършено, мъдро и неизменно. Истинският вярващ приема всичко, което Аллах е низпослал, със смирение и убеденост, че в него има само добро и мъдрост, дори когато не разбира напълно причината за дадена заповед.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е Божие слово, а не човешко творение. Никой – дори Пророкът (с.а.с.) – няма право да го променя. Това ни учи, че свещената книга е над човешките желания и капризи и заслужава нашето пълно уважение и подчинение.
• Ислямът не се съобразява с човешките страсти. Религията не е „по мярка" на хората, а е истината, низпослана от Създателя. Който търси вяра, която да отговаря само на неговите желания, ще остане далеч от истинското ръководство.
• Пророкът (с.а.с.) е пример за пълно подчинение на Аллах. Той не се поддава на натиска на многобожниците, а следва единствено откровението. Това ни учи на искреност, смелост и непоколебимост в истината.
• Страхът от Аллах е признак на истинска вяра. Пророкът (с.а.с.), макар и безгрешен, изразява страх от наказанието на Аллах, ако Го ослуша. Това ни показва, че колкото по-близо е човек до Аллах, толкова по-осъзнат е за Неговото величие и толкова по-внимателен е да не Го гневи.
• Приемането на Корана такъв, какъвто е, е път към спасение. Който вярва в Деня на Възкресението и се надява на срещата с Аллах, приема Корана с цялото си сърце – със заповедите и забраните, с обещанията и предупрежденията – и намира в него светлина и напътствие за живота си.