Сура Йунус — Стих 16

1. Обяснение на думите в аята:

• قُل (kul): Кажи.
• لَّوْ شَاءَ اللَّهُ (law shā'a Allāh): Ако Аллах беше пожелал.
• مَا تَلَوْتُهُ عَلَيْكُمْ (mā talawtuhu ʿalaykum): не бих го чел пред вас.
• وَلَا أَدْرَاكُم بِهِ (wa-lā adrākum bihi): нито би ви уведомил за него.
• فَقَدْ لَبِثْتُ فِيكُمْ عُمُرًا (fa-qad labithtu fīkum ʿumuran): аз прекарах сред вас цял живот.
• مِّن قَبْلِهِ (min qablihi): преди него (преди Корана).
• أَفَلَا تَعْقِلُونَ (a-fa-lā taʿqilūn): нима не разсъждавате?

1. Тълкувание на аята:

Пророкът, мир нему, е получил заповед да каже на хората, които отхвърлят посланието му: Ако Аллах беше пожелал, Той нямаше да ми низпосла Корана и аз нямаше да ви го чета, нито пък Той щеше да ви уведоми за него чрез мен. Всичко това става единствено по волята на Аллах, а не по моя собствена воля или желание. Ако Аллах беше пожелал, щеше да ви остави в неверието ви и нямаше да ви насочи към това ръководство.

След това Пророкът посочва ясен доказателство за истинността на своето послание: той е живял сред своя народ дълъг период от време – около четиридесет години – преди да му бъде низпослан Корана. През целия този дълъг период той никога не е чел книга, нито е писал, нито е търсил подобно знание, нито е проявявал интерес към него. Всички го познаваха като човек, който не чете и не пише. Как тогава изведнъж би могъл да донесе толкова величествено и неподражаемо слово, ако то не идваше от Аллах? Нима не използвате разума си, за да разберете, че това, което съм донесъл, е от Аллах и че аз нямам никаква заслуга за него?

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Коранът е истинско слово от Аллах, а не дело на човешко творчество. Дългият живот на Пророка преди низпослането на Корана, без той да е чел или писал книга, е ясно доказателство за божествения му произход.
• Той ни учи, че всичко се случва по волята на Аллах. Ако Аллах беше пожелал, никой нямаше да получи напътствие. Затова напътствието е дар от Аллах и ние трябва да Му бъдем благодарни за него.
• Аятът ни подканя да използваме разума си и да разсъждаваме върху знаменията на Аллах. Ислямът не изисква сляпо следване, а призовава към размисъл и разбиране.
• В него има утеха и уверение за вярващите, че истината е ясна и доказателствата за нея са налице, стига човек да отвори сърцето и ума си.
• Аятът ни напомня за честността и правдивостта на Пророка, мир нему, чийто живот преди пророчеството е бил свидетелство за неговата искреност. Това засилва вярата ни в него и в посланието, което е донесъл.