Сура Худ — Стих 94

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمْرُنَا (амруна): Нашето повеление, тоест решението и заповедта на Аллах за наказание.
• نَجَّيْنَا (наджайна): Ние спасихме, избавихме.
• بِرَحْمَةٍ مِّنَّا (бирахматин минна): По милост от Нас, като благодат и благоволение от Аллах.
• الصَّيْحَةُ (ас-сайха): Силният, оглушителен звук, който причинява смърт.
• جَاثِمِينَ (джатимин): Паднали на колене или по лицата си, неподвижни, мъртви.

1. Тълкуване на аята:

Когато дойде повелята на Аллах за унищожението на народа на Шуайб, Той спаси Своя пратеник Шуайб и онези, които повярваха заедно с него, по Своята милост и благодат. А онези, които бяха несправедливи и упорстваха в своето неверие и злодеяния, бяха обхванати от оглушителния звук — ужасен глас от небето, който разкъса душите им и ги унищожи. Така те останаха в домовете си неподвижни, паднали по лицата си, мъртви, без никакво движение.

Този аят ни показва как Аллах винаги спасява вярващите, когато дойде Неговото наказание, докато несправедливите биват застигнати от гибел. Милостта на Аллах обгражда онези, които Го следват и вярват в Неговите пратеници, а наказанието Му е справедливо за онези, които упорстват в греха и отхвърлят истината.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аллах е Милосърден и винаги спасява вярващите, когато дойде Неговото наказание — това ни дава надежда и сигурност.
• Вярата и следването на пратениците е пътят към спасението и милостта на Аллах.
• Несправедливостта и упорството в греха водят до гибел, но Аллах дава възможност за покаяние преди наказанието.
• Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни поучи и предупреди, и да ни насочи към правия път.
• Милостта на Аллах е по-голяма от Неговия гняв за онези, които се обръщат към Него с вяра и искреност.