Сура Йусуф — Стих 31

1. Обяснение на думите в аята:

• مَكْرِهِنَّ (макрихинна): тяхната хитрост, интрига и злословене.
• أَعْتَدَتْ (а'тадат): приготви, подготви.
• مُتَّكَأً (муттакаан): място за сядане и облягане, възглавници и постелки, върху които се сяда удобно, а също и храна, приготвена за гостите.
• سِكِّينًا (сиккӣнан): нож.
• أَكْبَرْنَهُ (акбарнаху): възвеличиха го, сметнаха го за велик, смаяха се от него.
• وَقَطَّعْنَ أَيْدِيَهُنَّ (уа катта'на айдийахунна): порязаха ръцете си.
• حَاشَ لِلَّهِ (ха̄ша лилля̄х): възклицание за прослава на Аллах, означаващо „Далеч е Аллах от несъвършенство!“ или „Слава на Аллах!“
• بَشَرًا (башаран): човек, човешко същество.
• مَلَكٌ كَرِيمٌ (малакун карӣм): благороден ангел.

1. Тълкувание на аята:

Когато жената на Азиза чула за техните злобни приказки и хитрости — как клюкарстват за нея и я укоряват, че е обикнала Юсуф — тя решила да им покаже причината за своето положение. Изпратила да ги поканят и приготвила за тях място с удобни възглавници и постелки, както и храна. Дала на всяка от тях по един нож, за да режат храната. След това казала на Юсуф (мир нему): „Излез пред тях!“ Когато жените го видели, били поразени от неговата красота и величие. Той бил толкова красив, че те онемели и се смаяли. От силната изненада и вцепенение, докато режели храната, порязали ръцете си, без дори да усетят болка. Възкликнали, прославяйки Аллах: „Далеч е Аллах от несъвършенство! Това не е човешко същество! Това не е никой друг освен благороден ангел!“ Те знаели, че е човек, но красотата му била толкова изключителна, че не можела да се сравни с нищо познато сред хората — затова го оприличили на ангел, защото в съзнанието на хората ангелите са най-съвършеното творение по красота и облик.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва как Аллах дарява някои Свои раби с изключителна красота и съвършенство, и че това е Негов дар, който предизвиква уважение и възхищение.
• Виждаме как хората, дори когато клюкарстват и кроят интриги, могат да бъдат смаяни и обезоръжени от истината, когато я видят със собствените си очи — това ни учи да не съдим прибързано и да търсим истината.
• Аятът ни напомня за величието на Аллах и Неговата способност да създава красота, която надхвърля човешките представи — което ни насърчава да размишляваме върху Неговите знамения и да Го прославяме.
• Историята на Юсуф (мир нему) е пример за търпение, целомъдрие и вяра в Аллах, които в крайна сметка водят до възвисяване и справедливост — това ни дава надежда и ни учи да останем твърди в изпитанията.
• Коранът разказва тези истории, за да ни даде поуки и да укрепи сърцата ни, като ни показва, че Аллах е Мъдър и Знаещ над всичко.