Сура Аль-Бакара Стих 251 - Четене, Слушайте, Превод, Български : И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби…

Аль-Бакара · 251/286

Превод Транслитерация — Сура Аль-Бакара

فَهَزَمُوهُم بِإِذْنِ اللَّهِ وَقَتَلَ دَاوُودُ جَالُوتَ وَآتَاهُ اللَّهُ الْمُلْكَ وَالْحِكْمَةَ وَعَلَّمَهُ مِمَّا يَشَاءُ ۗ وَلَوْلَا دَفْعُ اللَّهِ النَّاسَ بَعْضَهُم بِبَعْضٍ لَّفَسَدَتِ الْأَرْضُ وَلَٰكِنَّ اللَّهَ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْعَالَمِينَ ۝٢٥١

🔤 Transliteration

Fahazamoohum bi iznillaahi wa qatala Daawoodu jaaloota wa aataahul laahulmulka Wal Hikmata wa `allamahoo mimmaa yashaaa`; wa law laa daf`ullaahin naasa ba`dahum biba`dil lafasadatil ardu wa laakinnal laaha zoo fadlin `alal`aalameen

📖 Превод (На Български)

📖 На Български

И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби Джалут, и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете.

🌐 Additional reference in Türkçe

📖 Ayah 📜 Tafsir 📚 Al-Waseet 🔤 Ayah (I'rab)

0:00

📜

Превод — Tafsir

Обяснение на думите в аята:

فَهَزَمُوهُم – „и ги победиха“: разгромиха врага си с помощта и позволението на Аллах.
بِإِذْنِ اللَّهِ – „с позволението на Аллах“: победата не беше само по тяхна сила, а по Божията воля и подкрепа.
جَالُوت – Джалут (Голиат): името на могъщия предводител на неверниците.
الْمُلْكَ – „царството/владетелството“: властта и управлението.
الْحِكْمَة – „мъдростта“: тук включва и пророчеството, и правилното разбиране, и справедливото управление.
دَفْعُ اللَّهِ النَّاسَ بَعْضَهُم بِبَعْضٍ – „Аллах отблъсква едни хора чрез други“: Той спира злото и покварата чрез противодействието между хората.
لَفَسَدَتِ الْأَرْضُ – „земята щеше да се поквари“: щеше да настъпи хаос, несправедливост и гибел.
ذُو فَضْلٍ – „притежател на благодат/щедрост“: Аллах е Този, Който дава благодат и милост.

Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че вярващите, водени от Талут, разгромили своя враг с помощта и позволението на Аллах. Това показва, че победата идва от Аллах, а не само от численост или сила. В тази битка Дауд (мир нему) убил Джалут – силния и надменен предводител на неверниците. След това Аллах дарил на Дауд царството и мъдростта, като събрал в него и власт, и пророчество, и го научил на знания и умения, които Той пожелае – сред тях и занаяти, чрез които да изкарва прехраната си честно.

След това Аллах разяснява една велика вселенска закономерност: ако Той не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да бъде покварена от господството на злото, потисничеството и нечестието. Но Аллах по Своята мъдрост и благодат изправя едни срещу други, за да се запази редът, справедливостта и възможността хората да живеят в мир и вяра. Аллах е притежател на голяма благодат за всички светове – Той не оставя злото да надделее напълно и винаги дава път на доброто.

Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

Победата идва от Аллах. Колкото и малки да сме, ако сме на истината и разчитаме на Аллах, Той може да ни даде успех срещу по-силни.
Аллах въздига когото пожелае. Дауд бил млад и незнаен, но Аллах му дарил царство, мъдрост и знание. Това ни учи да не се отчайваме и да се надяваме на Аллах.
Знанието и мъдростта са дар от Аллах. Ислямът насърчава ученето, честния труд и справедливото управление.
Аллах защитава света чрез Своята мъдрост. Дори когато изглежда, че злото надделява, Аллах има Свой план и не оставя земята в пълна поквара.
Всичко става с позволението на Аллах. Това ни учи на смирение, упование и благодарност.
Аллах е източникът на всяка благодат. Затова сърцата ни трябва да се обръщат към Него с любов, надежда и покорство, а Коранът е светлината, която ни показва правия път.

📜 Стих 249-253 — Сура Аль-Бакара

249فَلَمَّا فَصَلَ طَالُوتُ بِالْجُنُودِ قَالَ إِنَّ اللَّهَ مُبْتَلِيكُم بِنَهَرٍ فَمَن شَرِبَ مِنْهُ فَلَيْسَ مِنِّي وَمَن لَّمْ يَطْعَمْهُ فَإِنَّهُ مِنِّي إِلَّا مَنِ اغْتَرَفَ غُرْفَةً بِيَدِهِ ۚ فَشَرِبُوا مِنْهُ إِلَّا قَلِيلًا مِّنْهُمْ ۚ فَلَمَّا جَاوَزَهُ هُوَ وَالَّذِينَ آمَنُوا مَعَهُ قَالُوا لَا طَاقَةَ لَنَا الْيَوْمَ بِجَالُوتَ وَجُنُودِهِ ۚ قَالَ الَّذِينَ يَظُنُّونَ أَنَّهُم مُّلَاقُو اللَّهِ كَم مِّن فِئَةٍ قَلِيلَةٍ غَلَبَتْ فِئَةً كَثِيرَةً بِإِذْنِ اللَّهِ ۗ وَاللَّهُ مَعَ الصَّابِرِينَ

И когато Талут потегли с войските, рече: “Аллах ви изпитва с една река. Който пие от нея, той не е с мен, а с мен е онзи, който не я вкуси, също и онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха оттам, освен малцина измежду тях. А щом я прегазиха - той и повярвалите с него, - рекоха: “Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които се надяваха на срещата с Аллах, рекоха: “Колко малки дружини са надвивали многобройни с позволението на Аллах! Аллах е с търпеливите.”

250وَلَمَّا بَرَزُوا لِجَالُوتَ وَجُنُودِهِ قَالُوا رَبَّنَا أَفْرِغْ عَلَيْنَا صَبْرًا وَثَبِّتْ أَقْدَامَنَا وَانصُرْنَا عَلَى الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ

И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха: “Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещу неверниците!”

251فَهَزَمُوهُم بِإِذْنِ اللَّهِ وَقَتَلَ دَاوُودُ جَالُوتَ وَآتَاهُ اللَّهُ الْمُلْكَ وَالْحِكْمَةَ وَعَلَّمَهُ مِمَّا يَشَاءُ ۗ وَلَوْلَا دَفْعُ اللَّهِ النَّاسَ بَعْضَهُم بِبَعْضٍ لَّفَسَدَتِ الْأَرْضُ وَلَٰكِنَّ اللَّهَ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْعَالَمِينَ

252تِلْكَ آيَاتُ اللَّهِ نَتْلُوهَا عَلَيْكَ بِالْحَقِّ ۚ وَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ

Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Наистина ти си от пратениците.

253۞ تِلْكَ الرُّسُلُ فَضَّلْنَا بَعْضَهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ ۘ مِّنْهُم مَّن كَلَّمَ اللَّهُ ۖ وَرَفَعَ بَعْضَهُمْ دَرَجَاتٍ ۚ وَآتَيْنَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ الْبَيِّنَاتِ وَأَيَّدْنَاهُ بِرُوحِ الْقُدُسِ ۗ وَلَوْ شَاءَ اللَّهُ مَا اقْتَتَلَ الَّذِينَ مِن بَعْدِهِم مِّن بَعْدِ مَا جَاءَتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ وَلَٰكِنِ اخْتَلَفُوا فَمِنْهُم مَّنْ آمَنَ وَمِنْهُم مَّن كَفَرَ ۚ وَلَوْ شَاءَ اللَّهُ مَا اقْتَتَلُوا وَلَٰكِنَّ اللَّهَ يَفْعَلُ مَا يُرِيدُ

Тези са пратениците - на едни от тях отредихме да стоят над други; с някои Аллах говори и въздигна други по степени. И дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се сражават, след като получиха ясните знаци. Ала те се разделиха и някои от тях повярваха, а някои от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се сражават. Аллах прави каквото пожелае.

← Стих 250 📖 Аль-Бакара Стих 252 →

Аль-БакараКоран регистър

286Стих

MedinanRevelation

251Стих

Превод — Аль-Бакара 251

Сура Аль-Бакара Стих 251 - Четене, Слушайте, Превод, Български : И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби…

Сура Стих 251/286 — Сура Аль-Бакара البقرة (Medinan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль-Бакара Слушайте, Сура Аль-Бакара Превод, Сура Аль-Бакара mp3, Сура Аль-Бакара pdf. Стих 249–253. На Български: Türkçe.