Сура Аль-Бакара — Стих 74

1. Обяснение на думите в аята:

• قَسَتْ (касат): втвърдиха се, закоравиха се, изгубиха мекотата и възприемчивостта си.
• قُلُوبُكُم (кулубукум): вашите сърца — центърът на вярата, разбирането и духовната възприемчивост.
• الْحِجَارَةِ (ал-хиджара): камъните.
• يَتَفَجَّرُ (ятафаджар): избликва, блика, потича обилно.
• يَشَّقَّقُ (яшшаккак): разцепва се, напуква се.
• يَهْبِطُ (яхбит): пада, спуска се отвисоко надолу.
• خَشْيَةِ اللَّهِ (хашятил-Лях): страх и благоговение пред Аллах.
• بِغَافِلٍ (би-гафил): Той не е нехаен, не пропуска, не забравя.

1. Тълкувание на аята:

След всички ясни знамения, чудеса и наставления, които получихте, вашите сърца се втвърдиха и закоравиха. Те станаха като камък по твърдост, а дори и по-твърди от камък. Защото камъните, макар и твърди, все пак имат в себе си някаква полза и промяна: от някои от тях бликат реки, от други се процежда вода през пукнатини, а трети се срутват от високите места от страх и смирение пред Аллах. Вашите сърца обаче не се размекват, не се смиряват и не приемат напътствието. И знайте, че Аллах не е нехаен към това, което вършите — Той вижда всичко и ще ви въздаде според делата ви.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Сърцето е органът на вярата; когато се втвърди, човек губи способността да възприема истината и да се смирява пред своя Господ.
• Знанието и знаменията не са достатъчни сами по себе си — нужно е сърце, което да се отвори и да приеме напътствието.
• Дори камъкът може да бъде полезен и да се промени, докато закоравялото сърце може да остане затворено — затова трябва постоянно да се грижим за мекотата и чистотата на сърцата си.
• Страхът и благоговението пред Аллах са признак на живо сърце и на истинска вяра.
• Аллах вижда всичко, което правим, и никой не може да се скрие от Него — това ни подтиква към искреност и добри дела.
• Коранът е напомняне и лек за сърцата; колкото повече се вслушваме в него, толкова по-меки и по-възприемчиви стават сърцата ни към доброто.