Сура Аль-Бакара — Стих 75

1. Обяснение на думите в аята:

• أَفَتَطْمَعُونَ (афататма‘ӯн): Нима се надявате, нима очаквате?
• أَن يُؤْمِنُوا لَكُمْ (ан ю’мину лакум): Че ще повярват на вас, тоест че ще ви повярват и ще приемат това, което им съобщавате.
• فَرِيقٌ مِّنْهُمْ (фарӣкун минхум): Група, част от тях.
• يَسْمَعُونَ كَلَامَ اللَّهِ (ясма‘ӯна калāма-Ллāх): Чуват словото на Аллах, тоест Тората.
• يُحَرِّفُونَهُ (юхаррифӯнаху): Изопачават го, променят го.
• مِن بَعْدِ مَا عَقَلُوهُ (мин ба‘ди мā ‘ақалӯху): След като са го разбрали правилно.
• وَهُمْ يَعْلَمُونَ (ва хум я‘ламун): И те знаят, че вършат изопачение и лъжа.

1. Тълкуване на аята:

О, вярващи, нима се надявате, че юдеите ще приемат вашата вяра и ще ви повярват, след като знаете какво са вършили техните учени? Група от техните учени е чувала словото на Аллах, низпослано в Тората, разбирала го е правилно и е знаела истинския му смисъл, а после съзнателно го е променяла и изопачавала – както в думите, така и в значенията. Те са го правили, знаейки много добре, че изопачават словото на своя Господ и че вършат грях и лъжа.

Щом техните учени, които са знаели истината, са постъпвали така, как може да се очаква, че обикновените хора сред тях ще повярват на призива ви? Този аят успокоява вярващите и ги учи да не се надяват прекалено на вярата на онези, които умишлено са избрали изопачението пред истината, и да не се огорчават, ако не получат от тях очаквания отклик.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че Корана и предишните писания са от Аллах, и че истинските учени знаят истината, но някои я скриват и изопачават. Това ни прави още по-признателни, че Коранът е запазен непроменен.
• Учи ни да не се разочароваме, когато хората не приемат истината, защото напътствието е от Аллах, а нашата задача е да предаваме посланието ясно и честно.
• Показва колко тежък грях е съзнателното изопачаване на словото на Аллах, и ни насърчава да търсим знанието с искреност и да го предаваме точно.
• Напомня ни, че ислямът цени истината, честността и знанието, и че вярата е покана за размисъл и приемане на истината, а не за сляпо следване на изопачени традиции.