Сура Та Ха — Стих 48

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „أُوحِيَ“ (ухия) — беше ни разкрито, вдъхновено ни беше от Аллах.
• „الْعَذَابَ“ (ал-‘азаб) — наказанието, мъчението.
• „كَذَّبَ“ (каззаба) — отхвърли като лъжа, не повярва.
• „تَوَلَّى“ (тауалля) — обърна се назад, отвърна се, отклони се.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава на Муса и Харун, че им е разкрил, че наказанието — и в този свят, и в отвъдния — ще сполети онзи, който отхвърли като лъжа истината, с която са дошли пратениците, и се отвърне от нея, като се отклони от вярата и покорството. Този, който не повярва в знаменията на Аллах и се обърне гръб на онова, което пратениците са донесли, ще бъде подложен на мъчение. А който последва напътствието и приеме истината, за него има спасение и мир. Така аятът установява ясния закон на Аллах: гибелта и наказанието са за тези, които отхвърлят и се отвръщат, а спасението е за онези, които вярват и се покоряват.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е справедлив и не наказва никого, преди да е изпратил ясно послание и предупреждение.
• Той разкрива, че пътят към спасението е прост: да приемеш истината и да не ѝ обръщаш гръб.
• Напомня ни, че отхвърлянето и гордостта водят до загуба, докато вярата и покорството водят до мир и успех.
• Подчертава милостта на Аллах, Който изпраща пратеници и разкрива истината, за да имат хората избор и възможност да се спасят.
• Насърчава човека да слуша с отворено сърце посланието на Корана и да не се отвръща от него, защото в него има напътствие и светлина за целия живот.