Сура Аль-Анбия — Стих 103

1. Пояснение на думите в аята:

• „الْفَزَعُ الْأَكْبَرُ“ (ал-фаз'у ал-акбар): най-големият ужас – страхът и терорът в Деня на Страшния съд, особено при Второто тръбене и когато Огънят бъде докаран.
• „تَتَلَقَّاهُمُ“ (таталакка̄хум): посреща ги, излиза насреща им с радостна вест.
• „هَٰذَا يَوْمُكُمُ“ (ха̄за йаумукум): това е вашият ден – денят, който ви бе обещан.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах описва състоянието на Своите вярващи раби в Деня на Страшния съд. Той съобщава, че най-големият ужас на този ден – когато хората ще бъдат обхванати от страх, а Огънят ще бъде докаран – няма да натъжи и няма да изплаши онези, които са вярвали и са вършили добро. Те ще бъдат в безопасност и сигурност, защото Аллах ще ги предпази от този страх.

След това Аллах споменава, че ангелите ще ги посрещнат, ще излязат насреща им с радостна вест и ще им кажат: „Това е вашият ден, който ви бе обещан в земния живот.“ Тоест това е денят, в който ще получите обещаното от Аллах възнаграждение, почит и вечно блаженство. Ангелите ще ги поздравят и ще им честитят влизането в Рая.

Така този аят съчетава две големи блага за вярващите: първо – сигурност и безопасност от най-големия ужас на Съдния ден; второ – радостна вест и посрещане от ангелите при влизането в Рая.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът дава на вярващия надежда и спокойствие дори когато си помисли за най-страшния ден – Деня на Страшния съд. Вярващият знае, че ако е искрен в вярата си и върши добро, Аллах ще го предпази от ужаса на този ден.
• Коранът ни учи, че благочестието не е само задължение и тежест, а път към чест, безопасност и радост. Вярващият не е сам – ангелите ще го посрещнат с добри вести.
• Този аят ни напомня, че обещанието на Аллах е истинно и неизменно. Ако вярваме и работим за отвъдния живот, ще получим това, което ни е обещано – Рая и вечното блаженство.
• Ислямът не е религия на страх и отчаяние, а религия на надежда, сигурност и радост за онези, които следват правия път.