Сура Аль-Анбия — Стих 104

1. Пояснение на думите в аята:

• „نَطْوِي“ (натви): свиваме, сгъваме.
• „السِّجِلِّ“ (ас-сиджил): свитък, книга, лист хартия, на който е записано нещо.
• „لِلْكُتُبِ“ (лил-кутуб): за писанията, за това, което е записано върху него.
• „نُعِيدُهُ“ (ну‘идуху): връщаме го, възстановяваме го отново.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден Аллах ще навие небето със звездите и всичко в него, както човек сгъва свитък върху написаното в него, докато не изчезне всичко. Така ще изчезне и цялото това огромно творение. След това Аллах ще възкреси хората и ще ги върне към живот точно както ги е създал за първи път – от нищо, в първоначалния им вид. Това е обещание, което Аллах е поел върху Себе Си и което непременно ще изпълни, защото Той винаги изпълнява обещанията Си и нищо не може да Го възпре.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни показва величието на Аллах и Неговата безгранична мощ – Той, Който е сътворил небесата, лесно ще ги навие като свитък и ще сътвори отново всичко.
• Възкресението е сигурно и обещанието на Аллах е истинно; вярата в отвъдния живот дава на човека надежда и смисъл.
• Колкото лесно Аллах е създал първото творение, толкова лесно ще го възстанови – това успокоява сърцето и засилва доверието в Бога.
• Коранът говори за могъществото на Аллах по ясен и разбираем начин, което ни помага да Го опознаем и да Го обикнем.
• Вярата в Съдния ден подтиква човека към добри дела и го предпазва от зло, защото знае, че ще бъде възкресен и ще отговаря за постъпките си.