Сура Аль-Анбия — Стих 102

1. Обяснение на думите в аята:

• „حَسِيسَهَا“ (хасисаха): тихият звук, шумът или лековният глас на нещо; тук се има предвид звукът на Огъня (Ада) – неговото бълбукане, пламъци и пукане.
• „اشْتَهَتْ“ (ищaхат): пожелаха, възжелаха, поискаха с копнеж.
• „خَالِدُونَ“ (халидун): пребиваващи вечно, оставащи завинаги, без край.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за благочестивите Свои раби, които са спечелили Неговото доволство и са влезли в Рая. Те са в такава благословена и възвишена степен, че до слуха им изобщо не достига никакъв звук от Огъня на Ада – нито тих, нито силен. Не чуват нито бълбукането на пламъците, нито стоновете на наказаните, нито пукането на горящите тела. Това е защото са се установили в своите жилища в Рая, далеч от всякакъв страх и мъка. И те пребивават вечно в онова, което душите им пожелават – от всевъзможни блага, наслади и удоволствия, които око не е виждало, ухо не е чувало и за които човешкото сърце не се е досещало. Това блаженство никога няма да прекъсне и никога няма да им бъде отнето – те са в него завинаги, без смърт и без край.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни показва огромната милост и щедрост на Аллах към Неговите вярващи раби – Той не само им дава Рая, но и ги пази дори от това да чуят нещо неприятно от Ада. Това е утеха за всяко вярващо сърце, че доброто дело и богобоязливостта водят до вечно спокойствие.
• Аятът ни учи, че истинското щастие е вечното пребиваване в онова, което душата желае, без страх от загуба или край. Това ни подтиква да се стремим към дела, които ни доближават до тази награда.
• В него има насърчение да не се отчайваме от трудностите на този свят, защото за благочестивите е приготвено нещо несравнимо по-велико – вечен рай, в който няма нито болка, нито страх, нито тъга.
• Коранът ни разкрива такива дълбоки истини за отвъдното, които ни дават надежда и мотивация да живеем според заповедите на Аллах, знаейки, че Той не забравя нито едно добро дело и че наградата Му е безкрайна.