Сура Аль-Анбия — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آلهة (алиха): божества – всичко, на което се покланят освен Аллах.
• تمنعهم (тамнаухум): да ги предпази, да ги защити.
• من دوننا (мин дунина): освен Нас, извън Нас.
• نصر (наср): помощ, подкрепа, защита.
• يُصحبون (юсхабун): да бъдат придружавани, т.е. да им се окаже закрила и защита.

1. Тълкувание на аята:

Нима тези, които се покланят на други божества освен Аллах, смятат, че тези божества могат да ги защитят от наказанието на Аллах? Това е невъзможно. Тези божества дори не могат да помогнат на самите себе си – не могат да отблъснат от себе си вреда, нито да си донесат полза. Щом не могат да защитят себе си, как ще защитят онези, които им се покланят? И нито тези божества, нито техните поклонници могат да намерят закрила и защита от наказанието на Аллах. Никой не може да ги предпази от Него и никой не може да им бъде помощник срещу Него.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва пълната безпомощност на всичко, на което хората се покланят освен Аллах. То не може да помогне дори на себе си, камо ли на другите.
• Истинската защита и помощ идват само от Аллах. Никой друг не може да предпази от Неговото наказание.
• Този аят ни учи да се обръщаме само към Аллах за помощ и закрила, защото Той е Всемогъщият, Който владее всичко.
• В него има милост и предупреждение: милост – за онези, които се обръщат към Аллах с искреност; предупреждение – за онези, които се уповават на слаби и безпомощни създания.
• Коранът ни разкрива истината за същността на нещата и ни насочва към това, което е в наша полза – да се покланяме само на Аллах, Който единствен може да ни помогне и защити.