Сура Аль-Анбия — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• أَضْغَاثُ أَحْلَامٍ (адга̄су ахла̄м): смесени, объркани сънища, които нямат реална основа и истинско тълкувание.
• افْتَرَاهُ (ифтара̄ху): измисли го, съчини го от себе си.
• شَاعِرٌ (ша̄ʿир): поет — има се предвид, че според тях той е човек, който съчинява поезия, а не пророк.
• آيَةٍ (а̄я): знамение, чудо, ясен доказателство.
• الْأَوَّلُونَ (ал-аввалю̄н): предишните, древните — тоест предишните пратеници.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за объркването и колебанието на неверниците относно Корана и Пророка Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям. Те не се спрели на едно единствено обвинение, а преминавали от едно твърдение към друго, което само по себе си показва тяхната несигурност и липса на убедителен довод. Едни от тях казвали, че Коранът е само объркани сънища, лишени от смисъл и истина. Други казвали, че той сам го е измислил и го приписва на Аллах. Трети го наричали поет и твърдели, че това, което носи, е поезия, а не откровение.

След като се лутали между тези противоречиви обвинения, те поискали от Пророка да им донесе осезаемо чудо, подобно на чудесата, с които били изпратени предишните пратеници — като камилата на Салих или жезъла на Муса, мир нему. Но тяхното искане не произтичало от искрено търсене на истината, а от упорство и надменност. Те не искали да повярват, а търсели повод да отхвърлят. Аллах не им дал това, което искали, защото знаел, че дори и да им го даде, те пак нямало да повярват, а само щели да увеличат своето упорство.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Объркването и противоречивите обвинения на неверниците са ясно доказателство за истинността на Корана. Ако той беше човешко дело, те щяха да намерят едно убедително възражение, а не да прескачат от едно твърдение на друго.
• Коранът е чудо, което надхвърля всички чудеса на предишните пратеници, защото е вечно, съхранено и достъпно за всеки човек по всяко време и на всяко място.
• Искането на знамения не винаги идва от искрено сърце. Истинският вярващ намира достатъчно доказателства в самия Коран и в неговото въздействие върху душата.
• Аллах е мъдър и знае какво е най-добро за хората. Той не дава знамения, когато те биха довели само до по-голямо упорство и отхвърляне.
• Човек трябва да се замисли: колко често и ние самите търсим оправдания, вместо да приемем истината, когато тя ни е ясна? Коранът е отворена книга и покана за всеки, който търси истината с искрено сърце.