Сура Ан-Нур — Стих 17

1. Обяснение на думите в аята:

• „يَعِظُكُمُ“ (я‘изукум) – напътства ви, предупреждава ви и ви забранява.
• „أَن تَعُودُوا“ (ан та‘уду) – да се върнете отново, да повторите.
• „لِمِثْلِهِ“ (лимислихи) – към подобно на това нещо.
• „أَبَدًا“ (абадан) – завинаги, никога повече.
• „إِن كُنتُم مُّؤْمِنِينَ“ (ин кунтум му’минин) – ако сте вярващи.

1. Тълкуване на аята:

Аллах напътства и предупреждава вярващите никога повече да не се връщат към подобно нещо – а именно към разпространяването на клевета и обвиняването на невинни хора в непристойни дела. Той им забранява това завинаги, докато са живи, ако наистина са вярващи в Аллах. Защото истинската вяра възпира човека от такива грозни постъпки и го пази от тях. Вярата е онова, което предпазва сърцето и езика от клевета, лъжа и разпространяване на слухове за целомъдрените жени и мъже.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят показва колко голяма е грижата на Аллах към Своите раби – Той не само забранява злото, но и го прави с напътствие и предупреждение, за да предпази обществото от разпад.
• Ислямът защитава честта и достойнството на хората и забранява клеветата, което е знак за високата нравственост на тази религия.
• Истинската вяра не е само думи, а е сила, която ни пази от лоши дела и ни прави по-добри хора.
• Този аят ни учи, че който обича Аллах и вярва в Него, ще се стреми да избягва това, което Той забранява, и ще намери в това спокойствие и чистота за сърцето си.
• Коранът не е само книга на забрани, а е милост и напътствие, което ни води към доброто и ни пази от вредата.