Сура Ан-Нур — Стих 19

1. Пояснение на думите в аята:

• „تَشِيعَ“ (ташӣ‘а): да се разпространи, да се разнесе широко.
• „الْفَاحِشَةُ“ (ал-фāҳиша): тежко непристойно дело, а в контекста на този аят – най-вече клеветата за прелюбодеяние и разпространяването на подобни обвинения.
• „عَذَابٌ أَلِيمٌ“ (‘аза̄бун алӣм): болезнено, мъчително наказание.

1. Тълкуване на аята:

Онези, които обичат непристойността и покварата да се разпространяват сред вярващите – било чрез клевета за прелюбодеяние, било чрез друг лош и злонамерен говор – ги очаква болезнено наказание още в земния живот, чрез наложеното наказание по шариата и чрез други изпитания и позор, а в отвъдния живот – ако не се покаят – ги очаква огънят на Ада. Аллах знае истината за това, което те разпространяват, знае тяхната лъжа и знае какво е добро за Неговите раби и какъв ще бъде краят на всички дела. Вие обаче не знаете това, което Аллах знае, и затова не бива да прибързвате с обвинения и да разпространявате слухове.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът защитава честта и достойнството на вярващите и не позволява злословие, клевети и разпространение на поквара.
• Този аят ни учи, че думите имат тежест и че любовта към разпространяване на лоши неща е опасна за сърцето и за обществото.
• Той показва справедливостта на Аллах – наказанието идва както в този свят, така и в отвъдния, за да се пази обществото чисто.
• Напомня ни, че Аллах знае всичко, а ние знаем малко, затова трябва да бъдем внимателни в думите си и да не съдим прибързано.
• Ислямът не е само правила, а и милост и защита за хората – той пази вярващите от злото на езика и от несправедливите обвинения.